Ехограф #6, юни 2014 | Page 19

АПЛОДИСМЕНТИ Силвия Митева слиза от сцената и минава на диета Автор: Силва Агопян Златното момиче на България Силвия Митева ще сложи официално край на своята кариера през юни. Гимнастичката, която показа шампионско дълголетие в един от най-красивите спортове – художествената гимнастика, се раздели с публиката, целувайки за последно големия килим с и усмивка към публиката. Сега, клубът, където грацията бе изградена като спортист – „Акро” готви нейния бенефис. Той е насрочен за 21 юни в „Канев център” в Русе. Оказва се, че датата не е избрана случайно. Първо, тя е съобразена с ангажиментите на Силвия, и второ, е точно дни преди нейния рожден ден. „Беше ми трудно да се откажа, но всеки знае, че рано или късно идва ден, в който слагаш край на активната си кариера сподели Силвия пред здравния журнал „Ехограф“ и здравния информационен сайт ehograf.info. Мечтата й е да остане в любимия спорт, но вече като треньор. Дори полага усилия за да сбъдне и това си желание. Споделя, че залата не й липсва, просто защото не е спирала да излиза от нея. „Понякога тренирам по няколко часа. Пристрастена съм към спорта. Не мога да живея без него”, споделя гимнастичката. Драконовските диети на грациите, за които всички говорят, пък влезли в употреба едва сега. „Докато бях активен спортист не съм се ограничавала чак толкова. Сега обаче започнах да качвам килограми и прибягвам до ограничения в храненето. В интерес на истината, никога не ми е било трудно да отбягвам вредните храни, така че мога спокойно да кажа, че се храня изключително здравословно”, споделя грацията. „Като дете, много обичах да ходя в залата при майка ми и баща ми. Бях на 6 години, когато родителите ми ме попитаха дали искам да тренирам. Отговорих без да се колебая, че ще тренирам спортна гимнастика, художествена гимнастика и таекуондо. Мисля, че тогава трябваше да направя първия отговорен избор в живота си. Получих една седмица срок за размисъл. Още не бях започнала училище. Сега, като се замисля, не мога да кажа точно какво повлия на избора ми. Но избрах художествена гимнастика спомня си Силвия. Категорична е, че за толкова години е имала трудни моменти, в които е искала да си даде почивка, но никога не е мислила да изостави гимнастиката. „Оценките на съдиите никога не са били водещи за мен. Винаги ми е било важно да изляза и да играя с удоволствие. Чувството, когато чуеш аплодисментите на публиката, е несравнимо. Именно наградата на зрители F BԃB