ПРИ ПСИХОЛОГА
и паметта, както й други възможни проявления като
често плачене, самообвинение, емоционална лабилност,
свръхчувствителност, агресия под различни форми, бягство
от дома и училището и др. Има деца, които започват
да мислят за смъртта като спасение
което е много страшно и недопустимо.
Когато детето се сблъска с насилие, в него започват да
работят психологични механизми за защита, които се
включват, за да оцелее, адаптира, продължи и справи с
прекомерния стрес. Детето може да отрича дори пред
себе си случващото се, да оправдава насилника, като
търси добрите му страни, причините за поведението му,
да търси разумни доводи за това насилие, да „ забравя”
психотравмените изживявания, които потапя дълбоко
някъде в психичния си компютър, да потиска чувствата си,
да моделира поведението си и други...
Може ли да се предскаже какъв възрастен ще бъде
такова дете?
Дете, което се формира в условията на насилие – или става
следващият насилник, или крайно се отрича и дистанцира
от подобно поведение като възрастен. За съжаление
първата опция е по- честа и възможна. Момичета, които
са били свидетели на насилие спрямо тяхната майка, често