Ехограф #6, юни 2014 | Page 11

ЛИНЕЙКА При гръдна болка – незабавно потърсете лекар Автор: Мариета Серафимова Д-р Иван Мартинов е роден на 09. 03. 1971 година. През 1995-а завършва Медицински университет – С офия. През 2003 година придобива специалност „Вътрешни болести”. В периода 1997 – 2005 работи като ординатор в Клиниката по спешни вътрешни заболявания на МБАЛСМ “Н.И. Пирогов“ . От 2005 до 2007 година е научен сътрудник в СБАЛССЗ – Национална кардиологична болница. През 2007 започва работа в Кардиологичното отделение на „Токуда Болница София”. Там работи 2 години. От 2011година до началото на 2013 година оглавява инвазивната кардиология на МБАЛ „Христо Ботев” – Враца. През март 2013 година застава начело на Отделение по инвазивна кардиология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. Д-р Мартинов, какво представлява острият миокарден инфакт? Това е едно от най-честите спешни състояния в медицината. Представлява остро запушване от тромб(съсирек) на кръвоносен съд, който кръвоснабдява сърцето, и предизвиква загиване на сърдечна тъкан. Пациентите отчетливо усещат силна болка в гърдите. Целта на съвременното лечение е бързото отпушване на артерията и предотвратяване на тежки увреждания на сърцето, защото в рамките на 30 минути, ако се отвори съда, няма да има почти никакво поражения върху сърцето. Всяка следваща минута загиват все повече клетки от сърдечният мускул в зоната на засягане. Т.е., първите 30 минути след инфаркт са най-важни? Много рядко е възможно да се постигне “реканализация” в рамките на 30 мин., но все пак в рамките на 6 часа се получават най-добрите резултати. До 12 часа от началото на симптоматиката все още има голяма полза. След 24 час приемаме, че цялата зона, която се кръвоснабвява от засегнатата артерия е загинала и практически няма полза от интервенцията. Оттам идва и важността на бързата реакция. Това включва решението на пациента да потърси помощ, начина по който той да се транспортира до болница, в която има ангиографска апаратура, с каквато разполагаме в нашето отделение в Пирогов, където “отваряме” запушения кръвоносен съд. Сложна ли е интервенцията? Въпреки техническата сложност, за нас това е рутинна процедура, но ключова е бързата реакция. Забавянето се получава при вземането на решение за търсене на медицинска помощ, особено в България, вероятно поради ниската задравна култура. Основната симптоматика е гръдна болка на широка площ. Силата й варира от лек дискомфорт до много силна болка, най-силната, която може да получи човек в живота си. Повечето хора си мислят, че са настинали, че имат стомашни проблеми, предприемат лечение в тази посока или чакат да им мине “от само себе си”. Не знаят каква е причината, но чакат да им мине. Това е голяма грешка, особено в случаите с миокарден инфаркт. При болка и всякакъв дискомфорт в гърдите, трябва да се потърси незабавно лекарска помощ и да се направи електрокардиограма. Каква е ролята на профилактиката? Редовните профилактични прегледи спомагат за откриване на пациенти с исхемична болест на сърцето, но миокардният инфаркт често има различен механизъм на възникване и в много случаи не може да се предвиди неговата поява. При прегледите могат да се определят рисковите пациенти – с известна сърдечна болест, с артериална хипертония, с висок холестерол, с наследствена обремененост, които подлежат на по-нататъшна неинвазивна и инвазивна диагностика. А стресът? Стресът също оказва влияние, но той не може да се определи количествено. Има хора, които приемат B