ПРИ ПСИХОЛОГА
Сексуалното възпитание се гради върху
ценности и информираност
Пенка Койчева е клиничен психолог в Медицински център „Детско здраве” и МБАЛ „Здравето” – София.
Тя е юрист, съдебен експерт- психолог към съдебен район - София, външен специалист кризисни
интервенции към Държавна агенция за закрила на детето. Завършила е й множество курсове в областта
на психологията и други, има публикации на различни обществено значими, психологически теми.
Автор: Мариета Серафимова
Госпожо Койчева, кога родителите трябва да започнат да говорят с
децата си за секс?
Немалка част от децата не предпочитат да говорят на тази
тема с родителите си, защото се срамуват или очакват тяхното
неодобрение. Често родителите са потресени от ранното детско
сексуално поведение.
Децата са залети от объркваща ги информация, идваща от различни
информационни потоци. В детската градина детето вече знае, че
има ”момиченца” и „ момченца” и проявява интерес за приликите и
разликите. Ходенето до тоалетна става скрито, появява се активното
чувство за срам от пълната голота. Децата често са неуморни в
търсене на отговори. В главата си те имат много въпроси, но не
всички ги задават. Практиката показва, че най-вече споделят за
някои от тях с майката, особено при спокойно предразполагане за
това.
Как може да предразположим детето за подобен разговор?
Не трябва да забравяме, че децата разчитат умело сигналите от нашите мимики, думи, жестове, лицеизраз, пози, т. нар.
невербална комуникация.
Ако родителят реагира с крайно изумление, шок, потрес и особено с негативизъм, в главата на детето се задейства
автоматична защита. То интерпретира реакцията на възрастния по този начин: „Казах нещо, което не трябва. По-добре
да не продължавам, защото има опасност да ме накажат”. Дори да я няма идеята за наказание, детето се преживява като
сгрешило и ще предпочита да замълчи. Когато то знае, че може да споделя чувства, мисли, настроения, впечатления
от най-ранна детска възраст, ще се чувства много по-освободено и предразположено да коментира интересните за
него въпроси. Родителят е този, който предразполага и създава трайна и хармонична връзка с детето. Всичко започва с
правилното общуване, с балансиране на активно изслушване и говорене. Много деца смятат, че не са чути и разбрани.
Кои са най-честите грешки, които
допускат родителите?
Най-честите грешки, които допускат
родителите, са реакции на присмех,
иронизиране, игнориране, форми
на агресия, негативизъм, критика,
сравнения, коментари с други
възрастни, които детето чува,
отричане. Важно е родителят
да реагира спокойно, да изрази
благодарност към детето, че го
въвежда в своя интимен свят,
да поговори адекватно с него,
съобразено с възрастта му,
физическото и психичното му
развитие.
Необходимо е детето да се чувства
обичано, разбирано, усещано.
Единствено в условията на
загриженост и доверие то ще разкрие
съкровените детайли от своя свят.
18 ehograf.info
Майките и татковците не са
психолози. Какви са вашите съвети
към тях?
Нормално е родителят да не съумее
да реагира правилно в определена
ситуация, защото изненадата го
връхлита и спонтанността не може
да бъде дирижирана. Каквото и да
видите и чуете, запазете спокойствие
и хладнокръвие. Децата нямат
необходимия социален опит. 't,4.t-4/