На фиг.15 е показана отново производителността,
постигната със скенер A и скенер B. Разликата е много
по-голяма. Дори за средни скорости на набиране (20
km2/h до 200 km2/h), набирането на данни със скенер А
е 2.6 пъти по-бързо отколкото при скенер B. При това
скенер А осигурява 60% по-добър точков интервал.
Разликата е значителна както по отношение на
скоростта за набиране на данни, така и по отношение
на точковия интервал. Дори за средни скорости на
набиране (20 km2/h до 200 km2/h), набирането на
данни със скенер А е 8 пъти по-бързо отколкото при
скенер B.
6.3. Сравнение на скорости при набиране на
данни за
планински терен
7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За планински терен с предполагаема промяна във
височината на терена от 1000 m в рамките на една
летателна
ивица,
още
веднъж извънфазовото
състояние между двата канала на инструмент B и
C не може да бъде запазено през цялата ивица и
по този начин параметрите трябва да бъдат отново
оптимизирани по различен начин в сравнение с това,
което е посочено в раздел 2.4 (a = b/2 вместо a = b).
Освен това, ограничението, че инструмент B може да
набира данни само в една предварително избрана
МТА зона, води до драстично намаляване на броя на
изходните му импулси и от там - до драстично падане
на скоростта му на набиране на данни.
На фиг.16 е показана отново производителността,
постигната със скенер A и скенер B.
Фиг.16. Честота на дискретизация спрямо скоростта на
набиране на данниза скенер А (оранжев) и скенер B (червено) за
планински терен
В заключение трябва да отбележим отново, че за
да се оцени приложимостта на даден LiDAR скенер
за изпълнението на конкретна задача е наложително
да се вземат предвид всичките му параметри заедно
с техните взаимодействия, за да получим в крайна
сметка максимално бързо един матрично-регулярен
скан-модел на обекта, при това на възможно най-ниска
цена.
ЛИТЕРАТУРА
1. Geo-matching, http://www.geo-matching.com,
information retrieved February 2013.
2. Instrument data r ]