3. РАЗЛИЧИМОСТ НА ЗНАЦИТЕ
Основно правило в картографията е, че знаците
изобразяващи различни обекти, трябва ясно да
се различават помежду си. За да постигне това,
картографията разполага с шест инструмента, наречени
визуални променливи (дефинирани от Bertin [2]): форма,
цвят, ориентация, светлота, големина и текстура.
В знаковата система на плановете за регулация
съществува нееднозначност при изобразяване на найважните обекти: с едни и същи знаци се изобразяват
различни в същността си линии (фиг.4).
Вътрешни регулационни линии и бордюрни линии
се изобразяват по един и същ начин: синя линия
с дебелина 0.2 mm. На фиг.5 е показан пример от
реален проект (Експозиционен център в гр. Видин), при
който е невъзможно да се установи кои са вътрешни
регулационни линии и кои – бордюрни. Ако се спази
точно знаковата система на Наредба №8, няма как да
се установи къде е границата между УПИ I и УПИ XIV (и
двата са частна общинска собственост).
ГКЗ 1-2’2015
За да се различават бордюрите от вътрешните
регулационни линии е необходимо те да се изобразяват
по специфичен начин. Картографската практика
показва, че най-лесно се възприемат знаците, ако те
имат разлика в две визуални променливи. Предлагаме
да се промени както цвета на линиите, така и тяхната
дебелина: вътрешните регулационни линии да се
изобразяват с по-дебела линия и по-тъмносин цвят
спрямо бордюрите (фиг. 6).
По същия начин уличните регулационни линии и
границите на имотите публична собственост трябва да се
различават. Тъй като изобразяват регулационни линии,
двата знака трябва да имат еднаква графична тежест.
Затова е удачно те да се различават само по цвета
си: уличните регулационни линии да се изобразяват с
тъмночервен цвят, а регулационните линии, публична
общинска и държавна собственост, да запазят цвета си
(фиг.6).
29