специално липсата на конкретно разписани изисквания
за материалите и данните, които следва да се предават
при приемане на кадастралната карта.
В Наредба №19 няма нито един текст, който въвежда
някакъв регламент по отношение на приемането на
кадастрална карта, създадена по фотограметричен
метод за разлика от подробно разписаните текстове
за случая, когато кадастралната карта е създадена с
класически геодезически методи.
В Наредба № 3 изискванията при прилагане на
фотограметричен метод за създаване на кадастрална
карта са разписани в раздел II към Приложение №
10, където от общо 11 постановки и изисквания – 6
се отнасят до маркирането. Останалите текстове или
нямат реален смисъл – какъвто е например текстът на
т. 8 „Мащабът на аерофотоснимките се определя от
изпълнителя в зависимост от прилаганите технологии и
технически средства и в съответствие с изискванията за
точност на кадастралната карта съгласно чл. 18“ или се
отнасят за прилагането на остарели фотограметрични
методи – т. 11.
В същото време болшинството от съвременните
софтуерни продукти (LPS, Photomod, AgiSoft PhotoScan,
Pix4D) за изпълнение на цифрова фотограметрия
предоставят подробни отчети, в които се съдържат
показатели, позволяващи извършване на коректна и
обективна оценка за точността на получените резултати
за всеки етап от обработката. Показателите, включвани
в тези отчети, спокойно могат да намерят отражение в
текстовете както на Наредба № 3, така и на Наредба
№ 19.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Липсата на добре разписана нормативна база по
отношение прилагането на фотограметричните методи
при създаване на кадастрална карта води до следните
негативни последици:
• Не стимулира въвеждането в практиката на новите
модерни и високо производителни технологии за
събиране на геопространствени данни, което води
до изоставане в технологичното състояние на
геодезическите фирми и инженерния състав.
• Затруднява приемателните комисии, по отношение
прилагането на конкретни и нормативно обосновани
изисквания към резултатите и материалите,
представяни от изпълнителите при приемането на
кадастралната карта. Това води до поставянето
към изпълнителите на безсмислени изисквания в
приемателните протоколи от типа на „Моделът от
летенето след трансформирането му да се представи
в цифров вид към документацията на обекта“ [1].
• Не създава предпоставки и условия за ускорено,
ефективно и икономично създаване на кадастрални
карти – единственият възможен изход за
компенсиране на изключителното изоставане от
приетата през 2001 г. дългосрочна програма за
развитие на кадастъра в Република България.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Лазарева
Н.С.
Калибровка
неметрических
малоформатных камер с целью применения их
для решения некоторых задач фотограмметрии.
Науки о Земле. 2011, 1,80-91 http://uran.donetsk.
ua/~masters/2013/igg/bagriy/library/article3.htm
2. Малджански, П. Архитектурна фотограметрия-курс
лекции. УАСГ. http://uacg.bg/filebank/att_2121.pdf
3. Назаров А.С. Фотограмметрия – пособие для
студентов вузов. Минск. 2010
4. Протокол №7 4/