Фиг.4. Цифровизация на всеки отразен сигнал
На всеки излъчен сигнал имаме вълново обработени
и записани неограничен брой цели – в случая
клоните на дървото, храста под него и накрая терена.
Контролният блок позволява радиоуправление и
следене на всички параметри на системата в радиус от
20-25 км, което на практика разширява изключително
много работния обхват на безпилотния апарат, особено
при картографиране и проверка на ивични линейни
обекти като пътища, жп линии, реки, електропреносни
мрежи и пр. Площните обекти за заснемане и
инвентаризация в селското и горското стопанства
също се обхващат лесно от системата, защото там се
прилага най-успешно уникалната техника на RIEGL за
цифровизация в реално време на базата на вълновия
анализ на всичките отразени от обектите сигнали.
Така със сигурност може да се определи теренът в
гъстозалесени райони и да се класифицира еднозначно
всяко растение – нещо, което е невъзможно или
изключително трудно и ненадеждно при класическата
дигитална фотограметрия.
Фиг.5. Лазерна снимка на гора – LiDAR
облакът от точки представлява 16
битово директно 3D изображение,
позволяващо коректна идентификация на
всеки един отделен обект
ГКЗ 5-6’2014
Фиг.6. След програмна последваща
обработка с приложени алгоритми
за автоматично премахване на
растителността, достигаме до „голия”
терен, където се прави анализ на
състоянието на земното покритие.
Фиг.7.
Съвместяването на данните
от LiDAR сензора с тези от различните
видове камери, в случая от RGB камера, се
„оцветява” облакът от точки и получаваме
фотореалистичен 3D точков модел. Това
до голяма степен улеснява процеса на
идентификация на отделните обекти.
33