втори клас от Националната гравиметрична мрежа.
Измерванията на полигона са извършени от руски,
чешски, полски и унгарски специалисти с гравиметри
ГАГ-1, ГАГ-2, Шарп, Уорден и Сцинтрекс, а ходовете
- само от руски специалисти с ГАГ-1 и ГАГ-2, общо на
брой от 7 до 10 прибора. Методиките на измерване
са А-В-А-В или А-В-А-В-А [1;7]. Останалите точки
гравиметрична карта, съставена от точки от
Еталонната
и
Националната
гравиметрична
мрежи на брой 374. В текста на същата фигура
са дадени и гравиметрите, с които са извършени
измерванията както от геофизици, така и от геодезисти.
Фиг.2. Гравиметрична карта аномалия Буге
от еталонната мрежа са измерени с гравиметри от
вида ГАК-7Т, ГР/К2, ГНУ-КС и ГНУ-КВ на брой 4 или 5
прибора по същите методики. Тази мрежа специално
е създадена да обезпечи с гравиметрични поправки
Държавната нивелация І и ІІ клас на Република
България. Точността на измерванията на “∆g” за
тази мрежа е под ± 0,070 mGal. Грешката от общото
изравнение на цялата мрежа за “g” е ± 0,120 mGal. Към
нея е прикачена и изравнената по полигони, частично
преизмерената и преизчислена гравиметрична мрежа
основен, първи и втори клас с грешки от измерване
от ± 0,040 до ± 0,210 mGal [5]. А към тези мрежи са
прикачени всички гравиметрични точки, измерени за
геофизични. Общият брой на точките е 229 452 [5].
Подробните гравиметрични точки от снимките за
геофизични цели, заедно с точките от работните им
гравиметрични мрежи, са приведени в коригираната
система IGSN-71 с поправка +0,780 mGal, определена
от изменение на системата между гравиметричните
мрежи. Приведени са и в Унифицираната гравиметрична
система на Централна и Източна Европа – UNIGRACE,
същите гравиметрични точки с поправка + 0,700
mGal, заради изместване на нулите на системите
и грешките от измерване на гравиметричните
мрежи. Идентифицирането и контрола на точките от
систематизираните групи е извършен при използване
на различни показатели като координати, коти, g,
описания, схеми за разположение, таблици, каталози и
много други. Отстранени са точките от мрежите, в които е
установено, че има грешки [5]. Точността на геофизичната
снимка е от порядъка на ± 0–4 mGal, за аномалиите
Буге на цялата страна. Има 18 района в България,
където аномалиите Буге достигат около ± 8 mGal.
Те са дадени схематично на фиг.2., върху
40
Гравиметрична система IGSN-71., Нормална сила
на тежестта 1980 г., Плътност на промеждутъчния слой
2,67 g/cm3.
Гравиметричната карта е съставена от 374 точки
от държавните гравиметрични мрежи на Република
България. С надписи на населените места са дадени
районите с подробна гравиметрична снимка на
геофизиците, извършена за периода от 1948 до 1996
година, с грешка по-голяма от 4 mGal за аномалиите Буге. В
останалата част от страната грешката е до 4 mGal. Броят
на гравиметричните точки за геофизични цели е 228945.
ГРАВИМЕТРИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ, ИЗПОЛЗВАНИ
ПРИ ИЗМЕРВАНЕ НА ГРАВИМЕТРИЧНИ ТОЧКИ ОТ
МРЕЖИ И СНИМКИ
1948 г. Ньоргард с точност ± 0,4 mGal.
1950 г. Ньоргард с точност ± 0,4 mGal.
1951 г. Ньоргард с точност ± 0,4mGal.
1953 г. Гравиметър СН-3 и Ньоргард
с точност ± 0,3-0,5 mGal и ± 0,4 mGal.
1954 г. Гравиметър СН-3 и Ньоргард
с точност ± 0,3-0,5 mGal и ± 0,4 mGal.
1955 г. Гравиметър СН-3 и Ньоргард
с точност ± 0,3-0, mGal и ± 0,4 mGal.
1956 г. Гравиметър СН-3 с точност ± 0,3-0,5 mGal.
1957 г. Гравиметър ГАК-3М с точност ± 0,05-0,40 mGal.
1958 г. Гравиметър ГАК-