данните от измерванията на геофизиците на същите
1000 точки.
След създаването на Националната
гравиметрична мрежа на България – основен, първи
и втори класове, през 1968 година [1] е направена от
НИИГиФ на хелиографно копие гравиметрична карта
аномалия Буге в мащаб 1: 400 000 със сечение 5
милигала. Точността на измерената национална
гравиметрична мрежа от 1964 до 1968 година е от
± 0,10 до ± 0,42 милигала за разликите в силата на
тежестта “∆g” между гравиметричните точки [6]. Тя
е измервана обикновено с един гравиметър от вида
ГАК-7Т или ГР/К2 по методиките А-В-А или А-В-А-В.
3. ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ПОКРИВАНЕ НА
БЪЛГАРИЯ С ГРАВИМЕТРИЧНИ
ИЗМЕРВАНИЯ В МАЩАБ 1:50 000
ЗА ГЕОФИЗИЧНИ ЦЕЛИ
Гравиметричните измервания в България в М 1:100
000 датират от 1948 и 1950 година. От 1970 г. започва
целенасочено покриване на България с гравиметрична
снимка в М 1:50 000. В Южна, Югозападна и Източна
България до 1990 г. са извършени проучвания и
покривания с гъстота от 2 до 4 точки/km2, като не са
покрити само високите части на Рила, Пирин и Стара
планина. От 1991 г. започват гравитационните измервания
в Централния Предбалкан и Балкана. На фиг.1. е дадено
покритието на страната с гравиметрични измервания [3].
на опорните мрежи
както за по-старите обекти,
така и за тези, проучени от „Редки метали” - Бухово.
Корекциите за релеф, които варират от 0 до 16
mGal при гравиметричните снимки за геофизични
цели за територията на България, в първите години
не са въвеждани, а впоследствие са изчислявани
ръчно с радиус до 2 km. През 1974 г. е разработена
програма за изчисляване корекциите за релеф до
35 km. От 1977 г. обработката на гравиметричните
данни се извършва по програми, съставени от
колектив на ПГПиГК и ГИИЦ, които систематизират
цялата обработка на гравиметричните измервания
от първичните данни до изчертаването на картите
на Буге аномалиите с корекции за релеф до 250 km.
Гравиметричната карта на България в М 1:100
000 включва всички средномащабни измервания
в М 1:50 000, а там, където не са извършвани, са
използвани данни от проучванията в М 1:100 000.
Картата е съставена в съвременен електронен
вид и се съхранява в Националния геофонд.
От Предприятието за геофизични проучвания и
геоложко картиране /ПГПиГК/ са създадени две карти
аномалии Буге в мащаби 1:200 000 и 1:100 000 [8].
Фиг.1. Покритие на Република България с гравиметрични измервания
Най-много гравиметрични измервания в България
са извършени от Комитета по геология и по-точно
- от Предприятието за геофизични проучвания и
геоложко картиране /ПГПиГК/ в периода 1960-1996
г. През 1993 г. в Предприятието стартира проект за
съставяне на гравиметрична карта на България в М
1:100 000 по фондови материали от всички извършени
гравиметрични проучвания след 1950 г. в М 1:50 000 и
М 1:100 000. Качеството на първичните данни, както
и различната методика на работа /особено до 1969
г./, налагат диференциран подход към обработката на
данните. Извършени са допълнителни привързвания
ГКЗ 3-4’2015
4. КОНТРОЛ НА СИСТЕМА IGSN-71 И
ПРИВЕЖДАНЕ НА ГРАВИМЕТРИЧНИТЕ
ОПРЕДЕЛЯНИЯ ЗА ГЕОФИЗИЧНИ И
ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ЦЕЛИ В БЪЛГАРИЯ В
СИСТЕМА UNIGRACE
През 1995 г. в системата на ГУГК от НИГиФ–ЕООД е
създадена Еталонна гравиметрична мрежа на България
на базата на Еталонния гравиметричен полигон Видин –
Мелник и Прецизните гравиметрични ходове, измерени
от руски специалисти. В нея