2.3. Изчисление на окончателните резултати на
гравиметричните точки
Независимо от изчисленията, които са направени
от Главно управление по геология и охрана
на земните недра, също такива изчисления са
направени и от отдел „Триангулации и нивелациии”
под ръководството на отдел „Технически” при
ГУГК. Корекцията „Буге–Фай„” е направена при
приемането, че средната плътност на промеждутъчния
слой σ = 2,30 г/см3, изчислена по формулата[1]:
∆g = /0,3086 - 0,0419*σ*/ *Н = К*Н,
К = 0,2
122
( 1)
Нормалната сила на тежестта на гравиметричните
точки е изчислена по формулата на Хелмерт /19011909/. В Главно управление по геология и охрана на
земните недра е била приета за начална /нулева/
точка за изчисление на "g" тази при гр. Балчик, която
се е намирала на разклона за село Васил Левски на
шосето Балчик – Добрич. За тази точка са свързани
измерените ускорения на силата на тежестта на
почти всички гравиметрични точки върху територията
на България, с изключение на района около София.
2.4. Гъстота на гравиметричните точки
Базисните гравиметрични точки са разположени
на площ с квадрати средно 5/5 км, а редовите
гравиметрични точки имат различно разстояние между
тях. Общо за цялата територия на страната до 1961
г. има 2130 базисни гравиметрични точки и около
50 000 редови точки. Гравиметричните точки не са
разположени равномерно, а са полагани обикновено
по пътищата и достъпните за превозни средства места.
2.5. Изчертаване на изолиниите
Гравиметричните точки са нанесени върху
планшетите по техните правоъгълни координати Х
и У, и до боднатата точка е записана аномалията.
Изолиниите са прекарани през 2 милигала, като
десетите изолинии са надебелени. Интерполирането на
изолиниите е извършено по нанесените аномалии на
гравиметричните точки [3]. На някои места прекарването
на изолиниите е извършено по-свободно поради
неравномерното разположение на гравиметричните
точки, а и несигурността в данните на някои от точките.
Несигурността идва от това при допускане, че местата
на някои точки не са точно определени върху картата
и отчитането височините върху топографските карти е
направено с различна точност. Като се има предвид,
че горните данни са определени на една ръка, и
затова интерполирането на изолиниите е извършено
по-свободно. От изготвените планшети са направ B