Геодезия, Картография, Земеустройство | Page 22

поречието на р. Искър. Този участък е строен през 1897 г. Тогава нормите за железопътно строителство са допускали минимални радиуси на хоризонталните криви Rmin=275 m за максимална скорост Vmax=70 km/h. Недостатък на старото трасе е не само ниската скорост. Планинският терен формиран от разнообразни скални образования, подкопавани постоянно от реката, предизвиква чести срутвания и свличания на земни маси, които налагат още по-големи намаления на и без това ниската скорост на влаковете и дори прекъсвания на движението. За да се избегнат тези негативни явления неведнъж са правени проекти за реконструкция на трасето на линията при удвояването и електрификацията на линията и при вземането на други стратегически решения. От направените проучвания е установено, че няма друга практическа възможност за реконструкция и подобряване параметрите на съществуващото трасе. Нещо повече, дори да се проектира съвсем ново трасе с поредица тунели и естакади, то може да се впише между планинските масиви край река Искър само ако радиусите на хоризонталните криви не надвишават 800m, при което ситуационно разположение, максималната допустима скорост ще бъде Vmax=130 km/h. Вариант на проектно решение на трасе с подобни параметри е показан на фиг.5. За да бъдат постигнати ефективни проектни решения с оптимизирани параметри на трасетата се налага многовариантно трасиране с прилагане на съвременни геодезически методи. 5. ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ Методите за проектиране и определянето на местата на преминаване на железопътните линии през трудните топографски участъци зависят от фазата на проектиране. При първоначалните предпроектни проучвания се използват карти в мащаб 1:25 000, на които се определят основните коридори за преминаване. На базата на тези карти се правят числени модели на терена, които имат достатъчна точност и информация за тези цели. Проблемът при тях е, че не се осъвременяват и често са от преди 20-25 години и повече. Затова, за по-голяма яснота се използват и спътникови снимки, имащи по-съвременна информация, и на които могат вече да се видят изградени обекти в последните години. На тази база се разработват множество варианти с различни проектни скорости, наклони и дължини на съоръженията и др, на които се правя