по УПЗ” (Укрепване на поройните зони) в гр. Казанлък
през 1904 г, а по-късно и в градовете Карлово, Трън,
София, Кюстендил и Панагюрище. Въпреки огромните
си административни и управленски ангажименти,
инж. Байкушев през 1909 г. издава нов труд с огромна
полза за лесоинженерите: „Нашето горско дело, лова
и риболовството”. От 1909 г. до 1923 г., поради честата
смяна на управляващите политически партии и кръгове,
инж. Байкушев работи на различни длъжности, а през
1923 г. напуска работа поради сериозно заболяване.
Въпреки заболяването си той продължава да пише и
твори, да дава ценни съвети в областта на горското
дело, като издава и поредната си книга „Състоянието
на горското дело в България” [5].
В редица публикации инж. К. Байкушев е описван
като патриарх на лесовъдската колегия, създател на
българската горска политика, автор на българското
горско законодателство, истински творец-изследовател.
Без научни степени и научни звания, без професорска
катедра в престижен институт или университет, той е
направил толкова много и ценни приноси за българската
гора и държава, с които всеки родолюбив българин
може само да се гордее!
4. ПЪРВАТА ОБЩОДЪРЖАВНА КАРТА НА ГОРИТЕ
У НАС В М 1:200 000, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1939 г.
Тя е в М 1:200000, т.е. 1 сm=2 km. Има правоъгълна
мрежа в географски координати φ и λ, като зоните
са написани с римски цифри по φ и с арабски по λ
през 15 дъгови минути. Картата е изработена под
ръководството на началника на „Отделението за горите,
лова и рибарството” към Министерство на земеделието
и държавните имоти инж. Димитър Загоров. Тя носи
най–важната информация за специалистите по горско
стопанство. Необходима им е при определянето
на лесоустройствените мероприятия за вида на
стопанството и за състава на горите. В картата горите
са разделени на високостъблени и нискостъблени, като
със специален условен знак са посочени планинските
пасища, т.нар. тогава „пасбища”. За по-ценните
високостъблени гори е направено подробно разделение
на иглолистни и широколистни в зависимост от вида
им. От иглолистните са показани с отделно фоново
оцветяване: черна мура, бяла мура, а с общ цвят: бор,
ела, смърч, а от широколистните – дъб, бук, кестен, а
с общ цвят: ясен, бряст и др. Използвани са различни
линейни знаци за установяване на границите на
горите в зависимост от собствеността им: държавна
гора, общинска гора и с общ линеен знак за частна,
манастирска, църковна, училищна и други обществени
гори. Населените места са представени сепарирано
в 4-степенна скала за градовете и 2-степенна скала
за селата, като за всяка степен има разработен
площен знак в зависимост от броя на населението и
административните функции. Градовете са разделени по
административен признак и по население на: столица;
областен град; град от 10 до 50 хил. жители; град до
10 хил. жители, а селата на: село, което е седалище на
община; село - махала и колиби.
ГКЗ 5-6’2015
Транспортните комуникации са представени с
линейни знаци. Обърнато е специално внимание
на железопътния транспорт, за който е направено
разделение на: нормални и теснолинейни железни
пътища. Нормалните жп линии са разделени в
зависимост от етапа им на завършеност на: жп линии
в