в съзнанието на обучаваните. Чрез активна логическа и
творческа дейност те, самостоятелно или с напътствия и
помощ от преподавателя, решават поставените задачи.
Проблемната ситуация играе ролята на отправна точка, на
своеобразен „стимулатор“ и „катализатор“ на мисловния
процес у обучаваните. Нека си припомним мъдрите думи
на Рубенщайн: психологията е установила, че мисленето
започва при сблъскването на човека с проблем, с
проблемна ситуация. Дидактически проблемни са тези
ситуации, които принуждават студентите да мислят като
ги поставят в състояние на интелектуално затруднение, от
което трябва да намерят изход. Това се постига само ако
педагогическата задача е така подбрана, че обучаваните
не разполагат с готов модел за решение, базиран на
досегашните им познания, и сами трябва да изработят
нова схема. Състоянието на интелектуално затруднение
само по себе си задвижва цял арсенал от логически
операции - анализ, синтез и обобщение. Това става при
активното участие на мисълта, волята, вниманието и
емоциите на студентите и води до мисловна концентрация,
напрегнатост, амбиция, заинтересованост и увлечение.
Ако те разполагат с достатъчно предварителни познания,
по пътя на задълбочено логическо мислене могат сами да
изградят предположения и да построят свои хипотези за
правилно решение.
6. ВИДОВЕ ПРОБЛЕМНИ СИТУАЦИИ
В основата на проблемно-базираното обучение лежи
използването на проблемни ситуации. По своята същност
те са два типа - педагогическа и психологическа. Докато
първата от тях представлява своеобразен тип организация
на учебния процес, то втората засяга психологическото
състояние на студентите и тяхната умствена дейност.
• Педагогическата проблемна ситуация се създава от
преподавателя с помощта на различни активизиращи
действия – чрез задаване на дидактически проблемни
въпроси,
показване
на
подходящо
подбрани
нагледни материали, целенасочено подчертаване на
противоречията, ролята, важността, значението и други
характерни качества на изучавания обект;
• Психологическата проблемна ситуация е строго
индивидуално състояние.Това е психологически
дискомфорт, активно търсещо състояние на съзнанието
на обучаваните.
Преподавателят трябва да създава оптимално дозирани
педагогически проблемни ситуации, тъй като нито много
трудните, нито пък много лесните познавателни задачи
предизвикват психологическата проблемна ситуация у
обучаваните.
В зависимост от методическите цели, които преследват,
дидактическите проблемни ситуации биват:
• Проблемни ситуации за интерес към темата;
• Проблемни ситуации за овладяване на нови знания;
• Проблемни ситуации за затвърдяване на учебния
материал;
• Проблемни ситуации за оценяване на наученото (при
изпитване).
за да провокира у студентите въпроси и да предизвика
тяхната активна мисловна реакция в отговор на
поднесените външни дразнители (проблемния въпрос).
• 2 етап: Анализиране на възникналите противоречия.
Основната задача на този етап е превръщането на
педагогически организираната проблемна ситуация
в психологическа, т.е. възникване на психологически
дискомфорт, начало на активно търсене на правилното
решение - осъзнаване на същността на противоречията,
формулиране на търсените неизвестни. Важна
роля на този етап играе компетентната намеса на
преподавателя. Той трябва много внимателно и
прецизно дозирано да направлява, да подсеща и при
нужда да оказва помощ н B