се мултиплицират в крайния продукт, което понякога
допринася за облагодетелстване на недобросъвестни
държавни и общински служители. Например, когато за
дадено населено място има изработени няколко плана,
при съвместяването им се получава разминаване
на границите. Особено важно е, когато за дадена
територия има оригинал на кадастралния план и копие.
При дигитализиране резултатите са различни, ако се
използва оригинала или копието. Много често някой от
изпълнителите (най-вече по-младите без опит) използват
копието, което е натоварено с допълнителни грешки –
от деформацията на основата, върху която е изчертан,
и от умението на чертожника. Получават се разлики
в границите на поземлените имоти и очертанията на
сградите при наслагването на различните планове
един върху друг. Възниква въпросът: кой план е верен
и къде е границата на поземления имот. В тези случаи
се налага да се извършат измервания на място.
Следващ проблем е при нанасяне на граници
от регулационен план, когато той се дигитализира,
вместо да се построи по геометрични елементи.
Собствениците, включително общините и областните
управи, както и
физическите лица не проявяват
заинтересованост да означат границите с трайни
знаци. Като че ли не е достатъчно ясна разяснителната
кампания при изработването на кадастралната карта
и кадастралните регистри и важността на проблема.
Крайно време е да се разбере, че всеки собственик
трябва да се интересува от границите на имота си и
да ги покаже, а не геодезистът или някой друг от вече
съществуващи планове да ги определя. Грешките,
които се допускат при използване на съществуващи
планове и карти, непрекъснато се мултиплицират, като
понякога имотът може да бъде отместен значително
или да навлиза в имота на съседа. Не трябва да се
допуска неизпълнението на разпоредбите на закона
по отношение на означаването на границите на
поземлените имоти. Към настоящия момент,