Фиг. 2. Оразмеряване с една допълнителна шахта
Фиг. 3. Оразмеряване с две допълнителни шахти
Те могат да бъдат поставени на местата, където
се очаква надвишаване на допустимото водно
разпространение или извън кривата в участъка с
постоянен наклон, ако кривата е прекалено къса (с
малък радиус). Това се прави итеративно по описаната
методика в [1] чрез следене на големината на водното
разпространение и ефективността на дъждоприемните
шахти. Изчисленията задължително се съобразяват
с промяната на надлъжния наклон в обсега на
вертикалната крива. В САЩ се препоръчва използването
на дъждоприемни шахти с отвор в бордюра, които
са по-малко податливи на запушване. Особено
препоръчително е използването им в комбинация с
шахти с решетка.
4. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
За анализиране на методите, разгледани в т. 2 и
т. 3, са направени експериментални изчисления за
няколко симетрични моделни вертикални криви с
различни геометрични параметри: радиуси от R=700 до
R=4000 и надлъжни наклони 1%, 2%, 4% и 6% (табл.1).
Параметрите са избрани така, че да осигуряват
достатъчна дължина на вертикалната крива, необходима
за изследване широчината на водното разпространение
и разстоянията между шахтите.
Таблица 1. Моделни вертикални криви
i1
i2
R=
i1
i2
R=
ГКЗ 5-6’2015
В.К. 1
-1%
1%
700 m.
В.К. 9
-4%
4%
700 m.
В.К. 2
-1%
1%
1500 m.
В.К. 10
-4%
4%
1500 m.
В.К. 3
-1%
1%
2000 m.
В.К. 11
-4%
4%
2000 m.
В.К. 4
-1%
1%
4000 m.
В.К. 12
-4%
4%
4000 m.
В.К. 5
-2%
2%
700 m.
В.К. 13
-6%
6%
700 m.
В.К. 6
-2%
2%
1500 m.
В.К. 14
-6%
6%
1500 m.
В.К. 7
-2%
2%
2000 m.
В.К. 15
-6%
6%
2000 m.
В.К. 8
-2%
2%
4000 m.
В.К. 16
-6%
6%
4000 m.
11