на 33 години). Средната денонощна температура на
въздуха е 11.9ºC, а нормата на валежите е 548 mm
(около 77% от нормата за страната). Валежите са
разпределени неравномерно по месеци, като летните
валежи преобладават над зимните. Средно в 9 дни
валежите са от сняг, а средният брой на дните с валеж
над и равни на 0.1 mm (независимо от вида на валежа) е
109. Първата снежна покривка се образува около 21.12.,
а последната – около 01.03., но съществува вероятност
за образуване на снежна покривка от 14.11. до 16.04.
Снежната покривка се задържа средно около 35 дни,
като най-дебела е през м. януари – средно 8 cm.
Средногодишната относителна влажност на въздуха
е 72%, като средномесечните варират от 83% през м.
декември до 62% през м. юли и август. Преобладаващите
ветрове са от североизток със средна скорост 1.5 m/s.
Съгласно
принципите
на
агроклиматичното
райониране обектът попада в умерено горещ, засушлив
район (Фиг.1). Сумата на активните температури
е от 3900 до 3700ºC. Устойчиво преминаване на
температурата на въздуха над 10ºC става между 3 –
6.04. и 1.11- 28.10.
Тези климатични условия са подходящи за
отглеждане на основните селскостопански култури, като
за редица от тях напояването е задължително.
ІV8 - Пазарджишко-Пловдивският район обхваща
западната част на Тракийската низина. Релефът
е равнинен и обуславя предимно акумулативни
процеси, а ерозионните са много слабо изразени.
Почвообразуващите материали са предимно по-леки по
механичен състав кватернерни алувиални и глинести
плиоценски наноси.
Почвената покривка е разнообразна, но доминиращо
разпространение имат алувиално-ливадните, канеленоподзолистите, смолниците, силно излужените канелени
горски и засолените почви – [1].
Алувиално-ливадните почви заемат големи масиви
върху терасите на р. Марица и нейните притоци.
Отличават се със средно мощен хумусен хоризонт (3040 cm), песъчлив до леко песъчливо-глинест механичен
състав (15-30% физична глина), отсъствие на текстурна
диференциация, беднохумусни са (1.5-2.0% хумус),
силно кисела до слабо алкална реакция (рН във вода
5.2-7.8).
Нивото на подпочвените води при една част от
тези почви (предимно ливадно-черноземовидни) е
на дълбочина 150-200 cm, а при други - то е над 400
cm и практически оказва слабо въздействие върху
развитието на селскостопанските култури.
2.2. Агроекологични райони
Агроекологичните райони са представени на фиг. 2.
Фиг. 2. Агроекологични райони.
20 kм
♦
♦
♦
♦
Легенда:
ІV8 Пазарджишко-Пловдивски район
ІV5 Район на Средногорските и Родопски подножия
VІ7 Родопски район
VII2 Високо-Рило-Пирински район
ГКЗ 1-2’ 2012
Съществено е участието и на псевдоподзолистите
(канелено-подзолисти) горски почви. Те са застъпени в
два варианта. По-разпространени са мощно хумусните,
които се отличават със сравнително мощен хумусноелувиален хоризонт (50-55 cm) и дълбок профил (150
cm), леко до средно песъчливо-глинест механичен
27