Геодезия, Картография, Земеустройство | Page 41

съставени по данни от преброяване на населението в България от 2011 година с картата от 2001 година (фиг. 1). Анализът на демографското състояние на Благоевградска област показва, че той е един сложен и интересен регион от гледна точка на обезпечаване устойчивото развитие на България. Благоевградска област е разположена в югозападната част на страната. Нарежда се на трето място по площ в България (около 5.9 % от общата за страната) и шесто място по население с 323552 жители (4,4% от населението на страната) [1]. Населението е разпределено в 278 населени места. Територията на населените места е около 3.6 % от общата площ на област Благоевград. Благоевградска област е разделена на 14 общини, като една от тях е типично градска, седем са градскоселски и шест са типично селски общини, съгласно метода на Евростат за класифициране на общините [3]. Към 1 февруари 2011 г. около 59.1% от населението на Благоевградска област живее в 13 града и 40.9% в 265 села. С преброяване 2011 най-големият град в областта е гр. Благоевград с 74 302 жители. Други важни градове със значение за демографския потенциал на областта са Петрич около 28 902 жители, Сандански около 29 055 жители, Гоце Делчев около 19 219 жители и Разлог около 11 960 жители [2]. Интересни изследвания са получени за гъстотата на населението в областта. Използвани са методи за изчисляване на гъстотата, които са възможни само със средствата на ГИС. С помощта на функциите Simple density и Kernel density се създава модел на повърхнина, която представя гъстотата на населението. Тази повърхнина се моделира като мрежа от растерни данни с грид клетки като се изчисляват стойностите или гъстотата за всяка клетка. По този начин се осигуряват данни за всяка точка от картографираната територия. Като изходни данни за интерполиране на растерната повърхнина в случая се използва броя на населението по населени места. Картографирането на гъстотата по този начин се различава от картограмата. Известно е, че картограмата като картографски метод не изобразява точното разпределение на данните, а средните стойности за административни единици като община или област, които съдържат и ненаселени територии като водни площи, горски площи, инфраструктура и др. Такава ситуация съществено изкривява демографското състояние на областта. За по-точно картографско изобразяване добре е да се отчита населението живеещо както в границите на населеното място, така и извън него, като се изключват териториите, които действително не са населени. В наше изследване [4] са направени карти за гъстотата в Благоевградска област, като вместо териториалните единици общини се използва територията за преброяване, а именно населените места представени с точкови картографски знаци. В [5] е направен подробен сравнителен анализ на използваните методи за картографиране на гъстотата на населението. Съществени различия в средната стойност за споменатите три метода няма (49.14 души/ km2 –картограма, 44.6 души /km2- Simple density, 44.7 души /km2 - Kernel density). Значителни разлики обаче се забелязват в максималните стойности за гъстотата при различните методи. Тези стойности характеризират най-гъсто населените места. В нашия пример на фиг. 2 картограмата представя максимална стойност 115 души/ ГКЗ 5-6’ 2011 km2 в изчисленията на която са включени ненаселени територии, докато Kernel density отчита 2153 души/ km2. Този метод осигурява по-точно представяне на населението живеещо само в населените територии в сравнение с картограм ,4`