на n на брой точки, както е показано на фиг.1. За
да се определи броят на необходимите
измервания за еднократното решение на
задачата, се взема предвид, че една кръгова
крива се дефинира от три точки, лежащи върху
нея,
т.е.
необходими
са
три
двойки
'
'
Следователно,
броят
на
стойности xi , yi .
необходимите измервания за еднократното
решение на задачата е k = 6 . Броят на
свръхизмерванията (допълнителните измервания)
r се определя по формулата:
r = 2n − 6
(3)
Определените стойности на координатите на
точките xi' , yi' са некорелирани и равноточни, т.е.
mx = my = m . За неизвестни могат да се приемат
изравнените стойности xi , yi на координатите на
три произволно избрани точки от кривата, напр.
първата, средната и последната или трите
параметъра на уравнението на кръговата крива,
както е показано по-долу.
От внимателния анализ на задачата се вижда,
че е невъзможно да се съставят 2n на брой
уравнения на измерванията по правилото „от
лявата страна на уравненията на измерванията се
записват изравнените стойности на измерените
величини, а от дясната – тяхната връзка с
неизвестните и с дадените величини, ако има
такива” и да се извърши параметрично
изравнение по МНМК. Аналогично не могат да
бъдат съставени r = 2n − 6 на брой условни
уравнения и да се извърши корелатно изравнение.
Вижда се, че във всяко от уравненията (5)
участват трите неизвестни xc , yc и R и по една
двойка
изравнени
стойности
xi , yi
на
координатите на отделна точка. Явява се случай
на условно изравнение с неизвестни, което е
най-общият случай на изравнение по МНМК.
Урав