HD = Hm + h – D + ∂ , където:
HD – кота дъно
Hm – кота средни води
h – отчет по водомерната лата
D – измерена дълбочина
∂ - корекция от приливи, отливи и
тариране
фиг. 10
От така получените коти бяха отстранени някои от
измерените дълбочини, тъй като не кореспондираха добре
с характера на релефа. Такива „паразитни” измервания
могат да се дължат на акустични „шумове” или на местните
обитатели на залива – китове и тюлени (фиг. 11 и 12).
Фиг. 11
Фиг. 12
За еднозначното локализиране на такива „шумове”
спомогна дефинирането на измерена дълбочина в едно
и също място при преминаване с лодката по напречния и
надлъжния галс и нанесена приливно-отливна корекция.
При редуцирането на дълбочините, гъстотата на
заснетите точки не бе нарушена, тъй като интервалът
на запис бе избран с оглед записване на точки през
около 15 м. Воденето на лодката по проектираните
профили не бе лесна задача поради постоянния
ледоход (Фиг. 13) и рязко променящите се атмосферни
условия, като е уместно да се отбележи, че заснемането
е извършено с гумена лодка тип „ZODIAC” (фиг. 14).
В заключение цифровият модел бе създаден
по 2815 заснети точки на площ от 1.5 км2., като е
обхваната територия с дълбочини предимно до 30
метра (46.6% от заснетата територия), които дълбочини
са важни от навигационна гледна точка. С оглед на
използвания комплект GPS-ехолот, който е с точност
в измерените дълбочини 3 см. + 1см/10 м., можем да
твърдим, че създаденият модел на част от дъното
на Южния залив е напълно достоверен (фиг. 15).
Фиг. 13
ГКЗ 1-2’ 2011
Фиг. 14
35