Фиг. 8
точност, възможните методи, и да се направи работен
план, с който да се постигне най-добрият възможен
резултат. Техническото изпълнение на този план
трябва да е проследено във всеки детайл, защото
при тази операция не са допустими никакви грешки.
В нашия случай, въз основа на изискванията
на
одобреното
„Методическо
ръководство”,
координатите и котите бяха пренесени в стартовата
шахта с три отвеса и компарирана ролетка.
Поради изискванията за висока точност на
мястото на сбойката, от една страна, и размерите на
стартовата шахта с дълбочина 20 м, от друга страна,
решихме да направим проверка на координатите на
изходните точки в стартовата шахта с различен метод.
Направихме измервания в шахтата на две нива,
като разделихме височината на две по 10 м. Така
намалихме стръмните визури до стойности по-ниски
от 25 градуса, което е приемливо за нашата задача
при тези обстоятелства. Резултатите, които получихме
за посоката между изходните точки по двата метода,
се различаваха с 13 сс. Това ни даде увереност в
измерванията и сигурност в положението на ТБМ.
Посоченият ъгъл се потвърди и с направеното по
средата на тунела жироскопично определяне на посоката
– 4 сс до 12 сс разлика във всички измерени страни.
Измерванията на мрежата в тунела правим
към всички възможни точки, като затваряме колкото
е възможно повече триъгълници. Измерване на
мрежата правим на всеки 150 м или през около
100 сегмента. Всяко измерване повтаря поне 100
м от предишното. Всички измервания се правят
в три гируса. Така проверяваме първоначално
определените координати на точките от РГО и, ако е
необходимо, коригираме своевременно сгрешените.
Корекцията обикновено е в рамките на 0 до 10 мм.
Фиг. 10
ГКЗ 1-2’ 2011
Фиг. 9
С приключване на тунела се изгражда мрежа от
постоянни точки за принудително центриране (Фиг.10),
които са проектирани да може да се използват както
за поставяне на триножка с отражателна призма,
така и за поставяне на геодезически инструмент.
Тези точки (Фиг.11) са поставени така, че да не
пречат при експлоатацията на метрото, а и самите
съоражения в тунела да не пречат при геодезическите
работи. При определяне на координатите на тези
точки отново се определят и координатите на всички
останали точки в тунела, които са служили по време
на изкопните работи. Полигоновият ход се затваря
поне в три точки от РГО на повърхността. След
определяне на координатите на всички точки се прави
оценка на точността на сбойката. Това е разликата
в координатите на крайните точки по време на
изкопаването и след затваряне на полигоновия ход.
Досега имаме три сбойки по този проект, като
оценката на точността на сбойките е както следва:
1. Западен (десен) тунел от МС 9 до МС 8: Мxy=14 мм;
Мh=11 мм;
2. Източен (ляв) тунел от МС 9 до МС 8: Мxy=7 мм;
Мh=3 мм;
3. Свързващ тунел „Драган Цанков” до МС 9: Мxy=5
мм; Мh=5 мм;
4. Западен (десен) тунел от МС 8 до МС 7: Мxy=5 мм;
Мh=3 мм;
5. Изто