източници и преди всичко [3], както и малкият опит за
изпълнение на проект с използване на спътниковото
радарно сканиране у нас.
3.2. Геометрия и функция на радара
На фиг.2. е показва геометрията на радара,
създаващ образи, често използван за наблюдение на
земната повърхност [3].
Минималното
разстояние, което
може
да
се възприеме между два различими обекта
от
изображението,
се
нарича
разрешаваща
(разделителна) способност – резолюция на радарното
изображение, което е най-важното метрично качеството
на радарното изображение. Очевидно, колкото по-малка
е тази стойност, толкова по-висока е резолюцията.
Разрешаващата способност на радарно изображение
за наблюдение на земната повърхност се определя от
резолюцията в азимута - в посоката на летене (Δx) и
резолюцията в посока на наклоненото разстояние (ΔR)
и базисната резолюция, в напречно направление на
летенето (Δy), както е показано на фиг. 4.
Фиг. 2. Геометрия на радарното сканиране
Радарът е на борда на летяща платформа - самолет
или спътник. Той изпраща непрекъснато микровълни
към земната повърхност под ъгъл на наклона - на
сканиране θ в посока, перпендикулярна на посоката
на летене (посоката на азимута). Всеки път енергията,
изпратена от радара, образува радарна следа върху
земната повърхност. Тази следа - земен участък може
да се разглежда като състояща се от множество малки
клетки. Рефлектираният сигнал от всяка клетка на
земната повърхност в рамките на радарната следа се
получава и записва като пиксел в образната равнина
на апаратурата на платформата в съответствие с
наклоненото разстояние R между антената и клетката
от земната повърхност (както е показано на фиг. 3).
По време на
летенето, зоната, обхваната от
радарната следа, образува откос от земната повърхност,
като по този начин се получава радарно изображение
на ивицата.
Фиг. 4. Разрешаваща способност на радара
3.3. Радар с изкуствена антена
3.3.1. Принцип на синтетизираната радарна
бленда (отвор) за изображения, (SAR)
С цел подобряване на разрешаващата способност
на радарните изображения, през 1960 г. е разработена
изкуствената антена - синтезирана апретура на
радарните изображения (Synthetic Aperture Radar
- SAR). Тя се основава на принципа на Доплер за
изменение на честотата, причинена от относителното
движение между антената и целта – изследвания обект
[Fitch, 1988, вж.[2]]. На фиг. 5 са показни изображение и
геометрията на радара с изкуствена антена, използвани
за създаване на образ на земната повърхност, гледана
встрани от посоката на летене.
Фиг. 3. Проекция на радарния образ
Фиг. 5. Образна геометрия на синтезираната
антена
ГКЗ 3-4 2013
5