аз, така че имах възможност да ги опозная като хора,
граждани и революционери. Правеше впечатление,
че почти всички са политически неактивни и дори
безлични. И в същото време имаха претенции да са дали
съществен принос в утвърждаване на едно събитие от
световен мащаб, каквото е Октомврийската революция.
В момент на върховно въодушевление един от тях
Щерю Тодинов от Бургас, заявяваше, че едва ли не от
тях е зависела съдбата на Русия. Слушах ги обикновено
пред публика и знаех, че там се говори в казионен дух и
стил. През 60-те години за събитието узнавахме само от
спомените на Спас Спасов, от книжката на офицерите
Ст. Стоянов и Васил Попов „Страници от историята
на Българския военноморски флот” и от романа на
Димитър Добревски.
По време на единствената ми среща с Добревски
споделих, че не само аз не одобрявам някои сцени
и трактовки. „И аз не одобрявам филма”,- беше
мнението му. Към тези собстоятелства, които ме
шокираха, прибавих още и впечатлението му, че
прилаганите от властта принципи за оценка на неща
и събития са недействителни и пристрастни. Става
въпрос за кл