на негово място, било опожарено от асирийците.
Първото историческо свидетелство за съществуването
му е от II хилядолетие пр. Хр. (споменава се в документ
върху глинена плочка, открит при разкопките в Мари).
Отлично съхранените древни останки и археологически
паметници могат да се сравняват по мащабите си с тези
в набатейската столица Петра (в Йордания). Най-голямо
възхищение буди колосалният светилищен комплекс и
храмът, издигнати в чест на върховния бог Бел (на който
се кланяли хананеите и вавилонците, оприличаван
в античността на Зевс и Юпитер). Триумфална арка,
огромни колонади, уникални барелефи, агора, форум,
театър, водопроводи, обществени сгради, по-малки
храмове, запазени в прекрасно състояние, могат да
накарат посетителя без големи усилия на въображението
да се върне в онези далечни времена.Елинистическото
и римското влияние в тези паметници е осезаемо. То
се усеща и в архитектурата, и във впечатляващите
скулптури, и в изящните фрески (напомнящи донякъде
също така и
най-добрите фаюмски образци) в
многобройните гробници на палмирски аристократи,
(около 268 г.), тя обявила себе си и малолетния си син
за „Август”, което било директно предизвикателство
към Великия Рим.
Само за няколко години покорила повечето от
териториите на провинция Арабия, включително и
столицата й – гр. Босра.
Зенобия победила римските войски и в Египет, като
присъединила и египетски земи към царството си. Тя
дори започнала да сече монети със своя образ и на сина
си. Тогава император Луций Аврелиан бил принуден да
събере огромна войска и да потегли лично към Палмира,
за да се справи с дръзналата да предизвика Рим царица.
Легендите разказват, че битката, която се състояла
в околностите на гр. Хомс, била епична и кървава. С
цената на много жертви римските легиони успели да
победят армията на Зенобия и обсадили столицата.
Зенобия се оттеглила в Емеса, където е и „последната
й битка”. Тя е имала приблизително 70 хиляди оцелели
мъже. Аурелиан я последвал, поставяйки града под
обсада. Той най-накрая завладял нейния град, но не и
самата Зенобия. Тя се измъкнала от обсадения град
Развалините на театъра в Палмира
пръснати из пустинята около града.
Палмира (наричан още на арамейски Тадмор – град
на палмите) е арамейско царство, чийто най-голям
възход е през I–III век. Оазисът, около който възниква
градът, е една от главните спирки на керваните,
пътуващи по прочутия „Път на коприната” (днес всяка
година в Палмира се провежда голям фестивал,
посветен на „Пътя на коприната”).
С този град е свързано полулегендарното име на
една от най-великите жени-владетелки в историята
на човечеството – царица Зенобия. Зенобия е била
кралица на Палмира през 3 в. от н. е., кралица-войн.
Тя е повела своя народ на война срещу Рим. Зенобия
е била арабка, въпреки че във вените й може би е
текла и кръв от други народности, включително и
арамейска. Палмирски изрази са открити в гръцкия,
латинския и арамейския език. Зенобия е претендирала,
че е потомка на Клеопатра (от Египет), но за