•• Jacobsen’s simple model (4). Това също е
опростен модел, отразяващ резултатите от
изследванията на K. Jocobsen, който включва четири
допълнителни параметъра, чрез които се коригира
изображението чрез афинна трансформация заради
неортогоналността на диагоналите на снимката и
радиалната и тангенциална дисторзия на обектива.
•• Ebner’s orthogonal model (12). Модел, основан
на изследванията на H. Ebner. Той включва
дванадесет
допълнителни
параметъра
за
компенсиране на различни систематични грешки,
включително грешки на обектива, скенера, афинна
деформация заради диагоналите, деформацията
на филма и т.н. Тук допълнителните параметри
са разположени перпендикулярно един на
друг и на елементите на външно ориентиране.
Той
е
подходящ
за
приложение,
когато
снимките са върху равнинна местност, и изисква
наличието най-малко на девет свързващи точки
между изображенията,
включени
в
блока.
Уравнения
(2)
при този модел
имат
вида:
(3)
където: x, y са образни координати на опорна точка,
измерени по изображението
където:
a1- a12 –допълнителни параметри, включени в модела;
b – средна стойност на базата на фотографиране.
• Brown’s physical model (14). Този модел добавя
четиринадесет допълнителни параметъра за
компенсиране на различни линейни и нелинейни
изкривявания на обектива и филма. При него модел
допълнителните параметри, които са включени в
модела, са избрани в съответствие с възможните
източници на грешки такива, като деформации на
филма, получени в резултат на фотохимичните
процеси, деформации на изображението заради
неравномерното притискане на филма във
фокалната равнина, дистозията на обектива и т.н.
Видът на използваната функция за самокалибриране
при този модел се из `4,4-