От теорията на фотограметрията е известно, че
за получаването на надеждни резултати в процеса
на фотограметричната обработка е необходимо
фотоапартите, с които са получени снимките, да бъдат
калибрирани с цел определяне на следните величини:
• елементите на вътрешно ориентиране:
• точното значение на фокусното разстояние на
камерата – f;
• параметрите на дисторсия на обектива
(тангенциална и радиална)
В настоящия момент съществува голямо количество
публикации по проблемите, свързани с калибрирането,
но независимо от това подходите за решаването на
въпроса могат да бъдат разделени най-общо на две
групи:
Първа група – способи, основаващи се на метода
на самокалибрирането;
Втора група – способи за непосредствено
калибриране с използване на тестов обектив или
калибровъчен полигон.
Обект на разглеждане в настоящата статия е
възможността и приложимостта на първата група
способи за калибриране – самокалибриране на
камерата.
В основата на тази група способи лежи принципа за
отчитане на систематичните грешки при изравнението
на аеротриангулачните мрежи по способа на свръзките
(едновременно изравнение на снопа проектиращи
лъчи) чрез отчитане на систематичните грешки,
предизвикани от атмосферната рефракция, дисторзията
на обектива, грешки на скенера и др. Този способ,
известен във фотограметричната литература като
„самокалибриране“, е достатъчно подробно изложен
в [1], където за неговото реализиране са описани два
подхода:
− отчитане на систематичните грешки чрез
коригиране на измерените образни координати, при
което изчистените от систематични грешки на образните
координати xo, yo , техните измерени стойности x, y
и систематичните грешки, с които са натоварени, са
свързани с формулата:
(1)
3. ПРИНЦИПИ
Първият принцип се базира на логиката
на систематическите деформации на снимката и
създаването на математически модел на оказващите
влияние фактори. В тези модели за самокалибровка
се извеждат параметри, отчитащи чрез полиномиални
зависимости влиянието на следните фактори: радиална
и тангенциална дисторзия, неточност в изравняването
на филма във фокалната равнина, поправките към
елементите на вътрешно ориентиране, деформацията
на аерофилма, деформациите на скенера и т.н.
Основни поддръжници на този принцип са: D. Brown,
J. Juhl, K. Jakobsen, Bauer и Müller, Ebner, Grün, Wang,
Stojic, Chandler, Ashmore, и Luce. Създаваните на този
принцип математически модели могат да съдържат от
9 до 28 параметъра, определени в няколко групи. Този
тип модели под една или друга форма се използват
в голяма част от програмните системи за цифрова
фотограметрия такива като: ФОТОКОМ, CAP-A в .т. и
ERDAS-LPS.
Вторият принцип за самокалибриране се базира
на приципната възможност при фиксирано разположение
на точките върху местността да с