Геодезия, Картография, Земеустройство | Page 54

КНИЖНИНА РЕЦЕНЗИЯ ЗА МОНОГРАФИЯТА „ГЕОДЕЗИЧЕСКИ И КАРТОГРАФСКИ МЕТОДИ В ЛАНДШАФТНАТА АРХИТЕКТУРА И ЕКОЛОГИЯТА” В края на 2012 г. излезе от печат монографията „Геодезически и картографски методи в ландшафтната архитектура и екологията” [1], написана от доц. д-р инж. Венета Коцева. Рецензенти на монографията са: проф. д-р инж. Пеньо Димитров Пенев от катедра „Приложна геодезия” при Геодезическия факултет на УАСГ и доц. д-р ланд. арх. Искра Василева от катедра „Парково и ландшафтно строителство” при Факултета по екология и ландшафтна архитектура на Лесотехническия университет (ЛТУ). Монографията е първата по рода си у нас в една актуална интердисциплинарна област - приложения на геодезията и картографията в ландшафтната архитектура, екологията и опазването на околната среда. Авторката, която е инженер-геодезист, икономист и педагог по образование, работи от 18 години в Лесотехническия университет като преподавател по „Геодезия и вертикално планиране” на студентите от специалност „Ландшафтна архитектура”, а до неотдавна и по „Геодезия и картография” на студентите по „Екология и опазване на околната среда”(ЕООС). Автор е на над 130 научни и научно-приложни статии и доклади в областта на геодезията, вертикалното планиране и картографията, както и на връзките им с проблемите и проектите в областта на ландшафтната архитектура и екологията. Доц. Коцева е опитен преподавател, уважаван от студентите и колегите си инженер и проектант с над 38-годишен трудов стаж. Тези й професионални постижения са намерили достойно място в предлаганата монография. Както самата авторка изтъква в предговора към монографията: „Повечето от разгледаните теми в книгата са били публикувани в специализирани научни списания и сборници с доклади след представянето им на международни и национални конференции и симпозиуми. В този смисъл те представляват един вече споделен опит със специализираната инженерна и архитектурна колегия у нас и в чужбина, били са теми на дискусии, одобрение, внедряване и изучаване.” Монографията [1] е със значителен обем от 324 страници и включва многобройни фигури, таблици, схеми и карти, повечето от които са цветни и от уникални първоизточници, каквито са например картите на ЕВРОСТАТ, на Европейския съюз и др. Този голям обем обаче е успешно наситен с разнообразна и отлично систематизирана информация от различни научни 50 облас