Научни и експериментални методи
Галилей показва забележително разбиране за
връзките между математиката, теоретичната физика и
експерименталната физика. Така например:
• Той разбира математическата парабола както
като конично сечение, така и като квадратична
зависимост. Той твърди, че параболата е теоретично
идеалната балистична крива при липса на триене или
други препятствия. Той дори поставя ограничения
за валидността на тази теория, като казва, че тя е
уместна за траектории в мащаба на лаборатория
или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични
съображения, смята, че хипотезата може би не
е вярна при мащаби, съпоставими с размера на
планетата.
• Той осъзнава, че експерименталните данни никога
няма да съвпаднат точно с някаква теоретична
или математическа форма поради неточността на
измерванията, непренебрежимостта на триенето и
т.н.
Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото
приемане на авторитети (като Църквата) или други
мислители (като Аристотел) в областта на науката и
за разграничаването на науката от философията и
религията.
През 20-ти век някои изследователи, най-вече
френският историк на науката Александър Койре,
поставят под съмнение валидността на експ