4. ОКОНЧАТЕЛНА на обработка
Окончателната обработка на материалите е
заключителен етап от полските почвено-картографски
проучвания, включващ обработка на материалите
от полските проучвания, съставяне на почвена карта
и очерка. На почвената карта е показана основната
топографска и хидрографска мрежа, мястото на
основните и спомагателни разрези, границите на
почвените различия, обозначени с цифров индекс,
културните видове (трайни насаждения, гори и др.)
и кадастралните полета. Тя притежава заглавие,
наименование на обекта, мащаб и автори на почвената
карта. Важен детайл е изписване легендата на
почвените различия, които се подреждат според
последователността на кода си в долния южен край
на картата. У нас е изработен единен разширен
систематичен списък на почвите със съответен код.
Например: 1,2,1,4,0,2… Първата цифра от кода
определя агропроизводствената група
(в случая
карбонатни черноземи), подгрупата (2-еродирани),
вида на почвата, механичния състав (средно песъчливо
– глинести), степен на каменистост (слабо каменисти) и
характера на материнската скала.
С помощта на планиметър се измерва площта на
едноименните почвени различия и се пристъпва към
написване на очерка, охарактеризиращ изучавания
район. В него се описва целта на проучването,
границите на обекта, автора, времето на проучване,
методите и др. В специален отдел се описва климатът,
растителността, геологията, геоморфологията на
района. Очеркът съдържа раздел и за почвите с описание
на всяко различие от легендата на картата, включващо
морфологично описание и всички аналитични данни.
Така съставеният почвен очерк с прилежащата му
почвена карта са неразделни части на едно почвено
проучване.
5. Заключение
2. При финансови възможности на института,
изготвянето на почвена карта с по-едър мащаб
(1:5 000) ще позволи по-детайлно запознаване на
земеползвателите с почвените разновидности в
техните земи, с оглед най-рационално използване
по предназначение.
3. Почвените карти са в помощ за опознаване и
запазване на почвеното многообразие (богатство)
на страната ни.
Литература
1. Информационен офис на FERMER.bg.htm
2. Койнов, В., Трашлиев, Х., Йолевски, М., Андонов, Т.,
Нинов, Н., Хаджиянакиев, А., Ангелов, Е., Бояджиев,
Т., Фотакиева, Е., Кръстанов, С., Стайков., Й. 1968.
Почвена карта на България М 1:400 000. ГУГК,
София, България.
3. Методи Маждраков, И. Иванова. Едно виждане
за
създаване
на
национална
географска
информационна система, Геодезия, картография,
земеустройство, 1-2`2009, 20-23.
4. Проект на ФАО България – ТСП/ БЪЛ/ 4502(Т),
София. 1989.
5. Референтна база данни за почвите в България,
София. 2009, издание на Селскостопанска академия
и ИП „Н.Пушкаров” - колектив с р-л проф. Методи
Теохаров.
6. Marinova Y, Vassilev V., Environmental Problems
and Spatial Development Trends in Coastal Dones
in Bulgaria, Internetional Conference on Ecological
Protection of the Planet Earth, Turkey, 2008.
1. Трудната теренна работа, принципите и методите
на почвеното картиране поставят много задачи пред
почвоведите и картографите. Затова приложението
на географските информационни системи ще
облекчи почвеното картиране. Първата стъпка са
базата данни, компютърно обезпечена, макар да
има до известн