отражение) от профила на постилащата повърхност
(гората - първо отражение). По-нататък се прави така
нареченият вълнов анализ. Чрез него могат да се
създадат и съответни числени модели – на терена
и повърхността. Това решение не е възможно, ако
се използват непрекъснати (вълнови) измервания.
Импулсните лазери работят в една (първи последен
импулс) или в двете системи.
Постиганата точност в положението на точките
от терена (обекта) при сканирането до голяма степен
се ограничава от точността в определянето на
положението на сензора – ориентиране чрез GNSS и
INS. При сканирането в зависимост от височината на
летене се определят няколко точки на m² от терена.
Ако се определи 1 представителна точка за една
клетка от 1х1 m се получава ЧМТ под формата на
растер. Този растерен - ЧМТ, комбиниран с числени
ортофото, са идеални източници на данни за 3D –
модели, напр. за планиране на градовете, планиране
на местоположението на мобилните предаватели,
симулиране на високи води, картиране на територии,
покрити с гори и Virtual Reality-Szenen.
Определянето на положението - 3D координатите,
на измерваните точки е в координатната система
на сензора с център предната възлова точка на
обектива. По-нататък тази система се трансформира
в локалната референтна система на региона, в който
се извършва сканирането, или в световна – WGS [1].
Проблемът за координатната система в повечето случаи
е решен софтуерно и сканирането може да се извърши
в предварително зададена координатна система или
впоследствие да се извършат съответни трансформации.
Въпреки това, поради неточното познаване на
повърхността на геоида и проблеми с координатна
система 1070, у нас се появяват затруднения при
точното трансформиране на резултатите от снимането
и обработката им и по-нататъшното им използване.
4. ПроЕкт и план за летене при
въздушно сканиране
Те се изработват за всеки обект на сканиране –
терен, застроени територии, линейни обекти и други.
При изработването на плана за летене трябва да се
обърне внимание на няколко аспекта:
• Надморска височина на летене;
• Ъгъл на сканиране;
• Гъстота на точките – ако се изисква;
• Покритие на района;
• Специален модел на летене за осигуряване на
проверка на качеството;
• Съгласуване на летенето с използваната система.
Заедно с това трябва да се имат предвид и
съответните изисквания.
Планиране на летенето.
Напречното застъпване на снимките от ивиците се
препоръчва да е минимум 20%. За да може да се
установят систематичните грешки и операции при GPS/
INS измерванията, трябва да се планират напречни
ивици през определено разстояние. Напречните ивици
трябва да се проектират в двата края на блока. Ако
разстоянието между краищата на блока е много голямо,
могат да се проектират допълнителни междинни
напречни ивици. Разстоянието между напречните ивици
зависи от необходимостта да се контролира работата
по определяне на местоположението чрез GNSS и
6
инерциалната навигация. В някои случаи вериги от
контролни точки може да заместят напречните ивици.
Техническите параметри за едно примерно въздушно
лазерно сканиране са дадени в табл.1.
За точност от клас А, 200 m височина над Земята,
трябва да се получи информация с достатъчно добро
качество (вж. 5). Площта, покривана от лаз