на по-нататъшната еволюция на човешкия род като цяло. Ето защо постиженията на науката, изкуството и всички останали области би следвало да се обединят в тази посока. Именно образованието е тази значима сфера от съвременния обществен живот, която е призвана да разпалва духовността и да се справя с невежеството, и не бива да се забравя, че това се отнася и за ВТО.
Поради ограничения обем на публикацията, тук са разгледани съвсем накратко само няколко примера за това, как познанията от областта на фотограметрията и дистанционните методи (ФДМ), например, могат да спомогнат за изграждането на правилен мироглед у студентите. При изследването на еволюционните проблеми на човечеството се търсят отговори на вечните въпроси: „Какво е било в началото?“ и „Какво ще стане в бъдеще?“ Въпреки високите постижения на науката, на отделния човек му е все още доста трудно да си отговори на тях. Познанията ни за звездите днес се основават до голяма степен на спектралния анализ на електромагнитното излъчване на небесните тела, тоест благодарение на информацията, получена от слабите електромагнитни вълнови потоци от тези тела, достигащи до Земята. И всичко това може да се прави без участието на видимия за човешкото око вълнов спектър (т. е. с помощта на радиовълни, инфрачервени, ултравиолетови, рентгенови излъчвания, гама-излъчвания, които са електромагнитни вълни с дължина, която е по-дълга или по-къса от тази на вълните от видимия спектър). В тази връзка при преподаването би следвало да се разяснява, че човечеството днес може да надникне в Космоса само до някакъв предел – до там, докъдето се простират възможностите на приборите, изобретени благодарение на последните достижения на науката. Но сред космическия океан от множеството вълни от най-различно естество, известните на днешната наука електромагнитни вълни заемат една малка част от целия спектър от излъчвания. Така и отделният човек, който се опитва да разбере какво представлява целия външен свят, „надничайки“ през миниатюрния отвор на видимия диапазон на спектъра, може да наблюдава със своите пет ограничени сетива само малък участък от света.
Ако си зададем въпроса: „Какво представлява „цветът?“ Съгласно разбиранията на днешната наука, това е субективното усещане на човешкото око за електромагнитно излъчване от видимата част на спектъра с определена дължина на вълната. Т. е. това определение подкрепя тезата, че без възприемането на субекта, „цвят” по принцип не съществува.
Отчитайки скоростта на разпространение на светлината, наблюдавайки множеството явления, свързани със звездите, би следвало да се разяснява на обучаваните, че всъщност изучаваме събития, които са се случили преди милиони години. В този аспект изображенията на звездите, изучавани във ФДМ, се явяват машини на времето.
Тези примери показват, че действителността - такава, каквато я познаваме на всеки етап от развитието на науката, е илюзия, и всеки път, когато се преподава дадена научна теория, би следвало да се разяснява това.
Нека да визираме теорията на относителността и постиженията на квантовата физика. За квантовите физици и великите мислители материалността на нашия свят отдавна се е разпаднала и е изгубила своя смисъл. Идеята за традиционната материална Вселена бе оборена още от Айнщайн, който прозря, че времето и пространството са флуиди, преливащи един в друг. Гениалният лекар, философ и съвременен мъдрец Чопра казва, че във физическия сандвич на действителността има три нива: 1) Материалната действителност – светът от предмети и събития; 2) Квантова действителност, която се явява преходна зона, където енергията се превръща в материя; 3) Виртуалната действителност – това е духовният свят (мястото отвъд времето и пространството, откъдето произхожда Вселената). Той пояснява, че просветлените хора не са нещо по-различно от обикновените – просто те са достигнали по-високо ниво на духовно израстване и са станали по-добри „квантови навигатори“, които са се научили да „преминават“ през квантовата зона и да пребивават по-често в нея. Основно предизвикателство пред образованието е своевременното разясняване на това базово разбиране за първостепенната и съзидателна роля на духовния свят спрямо материалния. Тази идея би следвало да е залегнала далеч по-осезаемо в отделните учебни дисциплини и да бъде разяснявана на съответното образователно ниво чрез примери от различни научни направления. Това би довело до отпадането на много наболели проблеми в нашето съвремие. За никого не е тайна, че днес повечето хора, в това число и младежи, казват: „Аз ли ще оправям света, та от мен нищо не зависи?“ Нещо повече, у мнозина властва чувството за обреченост и безизходица, че каквото и да сторят, не биха могли да направят живота си по-щастлив и света по-добър. Но истината е, че ако искаме да променим света, трябва да започнем промяната от себе си, от своята дълбока духовна същност. Защото, ако критична маса хора прозре, че всяко човешко намерение, чувство, мисъл и действие е носител на съответната положителна или отрицателна енергия, която участва в пресътворяването на действителността, то неминуемо целият живот ще придобие далеч по-светли краски. Духовното израстване може да се асоциира по следния нагледен начин: Нека си представим хора, които дремят в тъмно подземно пространство. За тях тази тъмница е реалността, но ако някой от тях се събуди и само за миг надникне над Земята, то за него се открива една нова реалност. Този човек се устремява по пътя на светлината и е обзет от неудържима страст за покоряването на нови върхове. И колкото по-високи са тези върхове, толкова по-богата, обширна и светла е неговата нова реалност, и никой с нищо не би могъл да го убеди да забрави това и отново да задреме под Земята в старата мрачна „реалност”. Именно това е пътят на просветлението – в резултат на натрупване на научни познания, на целенасочена вътрешна работа и на дълбок размисъл човек може да достигне до истинско себепознание и да открие дълбокия смисъл на живота. Ако обаче този просветлен човек, въодушевен от благородната идея да „събуди“ и останалите хора, намери сили да се върне под Земята, то нерядко се сблъсква с неразбиране, ако не и с подигравки, от страна на лениво дремещите си братя и сестри и разбира колко е трудно да ги събуди…Това не са просто думи. За този процес на просветление са говорили много мъдреци и са отдали живота си много духовни будители от близкото и далечното минало от историята на човечеството. От такива духовни водачи, повече от всичко друго се нуждае и нашето съвременно общество. Такива трябва да бъдат днешните учители и преподаватели - стиснали здраво и с любов факела на истинската духовност и наука, те биха могли да осветят пътя на своите възпитаници (ученици и студенти), като ги подкрепят и насърчават по пътя на просветлението,и така да ги превръщат в млади мъдреци. Само преди няколко дни бе седмицата на духа и отпразнувахме деня на народните будители. Та нека изразим почитта си към тях и с думи, и с дела. Духовната работа е многостранна и всекидневна. Тя предполага не само труд за придобиване на нови познатия и тяхното дълбоко осмисляне, но и задълбочена вътрешна работа върху чистотата на мислите, делата и постъпките, достойни за името „Човек“.
43
ГКЗ 5-6 ' 2017