Много факти показват и една друга, доста тревожна тенденция, наречена „Push Button Technologi“ (Технология „натисни копче“) [1]. Наистина, много от съвременните инструменти и софтуерни продукти (в това число и тези в областта на геодезията, фотограметрията и картографията) са модернизирани и усъвършенствани до такава степен, че на пръв поглед е достатъчно само да се натисне клавиша за извършване на определена операция. В действителност, обаче, добрият инженер-геодезист, например, трябва да познава същността на целия технологичен процес, на оптималните условия за измерване, на факторите, които пораждат грешки и т. н. В тази насока предизвикателството пред ВТО е: при обучението да не се допуска пренебрегване на основните теоретични познания за сметка на обучението на „инженери-роботи“, свикнали само да натискат клавишите на компютрите и инструментите.
Днес много често се защитава тезата, че техниката е автономна, прогресивно само-развиваща се първична „даденост“, а социалният прогрес е вторичен и се определя от техническия [2]. Подобен възглед е не само неправилен, но поражда и много сериозни опасности, защото в технократското мислене е утвърдено едно утилитарно отношение към вещите, хората и природата. В него властва пагубната идея, че всичко в обществото трябва да е подчинено на идеята за максимална печалба, на прагматизма и на отношения, основаващи се на властта. В нашето съвремие, поради разрастването на подчинените на техниката сфери, много хора неправилно утвърждават принципа на технокрацията - „власт на техниката“ вместо „власт с помощта на техниката“.
Какво имам предвид? Понастоящем се е наложила схемата, съгласно която първите години от своя живот човек посвещава на образованието, следващите - на професионалната и семейната реализация и чак след това (обикновено на средна или преклонна възраст) се поставя на дневен ред постигането на мъдрост (и то само, ако конкретният индивид прояви самостоятелно желание и има волята да бъде търсач на истината). Авторът счита, че сериозно предизвикателство пред образованието е пренастройването на тази схема така, че основната цел на образованието да бъде придобиването на житейска мъдрост още в ученическите и студентски години. Не бива да се забравя, че мъдростта е основното достойнство на човешката личност. Тя е съчетание на жизнен опит, разум, интуиция, разбиране, разпознаване и проницателност, способност за вникване, интуитивно възприемане, когнитивна точност и т. н. Мъдростта, казано съвсем накратко, е духовно израстване, тя е любов към истината, към истинското познание за същността на самия човек и за смисъла на човешкия живот. „Кой съм аз?”, „Защо съм се родил на тази Земя?“, „Какво става след смъртта?“ и т. н. Несъмнено колкото на по-ранна възраст децата научат верните отговори на тези и подобни въпроси, толкова по-пълноценен, вдъхновен и щастлив ще бъде животът им. Това е най-прекият и верен път за преодоляването на много от наболелите съвременни проблеми, като робуването на желанията на Егото и материята. Така може да се постигне издигането на пиедестала на истинските човешки ценности, каквито са качествата на душата като: честност, творчески подем, вдъхновение, съзидателност, свобода, любов, състрадание, хармония с природата и т. н. Придобиването на истинска мъдрост осмисля цялото човешко съществуване.
Когато се съставят учебните програми и конспектите по дадена учебна дисциплина или пък се пишат научни трудове, се посочват литературни източници. Но трябва да се подчертае, че една и съща информация, както и едно и също познание могат да се възприемат по твърде противоречив начин, да имат различна приемственост и отзвук в зависимост преди всичко от духовното и научното ниво и ценностната система на тези, които ги поднасят, и на тези, които ги възприемат. Решаващо е значението на вътрешната работа, защото мирогледът на всеки човек се формира от множество различни влияния. Не биха могли да се обхванат многобройните фактори, които пораждат дадена идея или действие (това са всички аспекти на целия съзнателен човешки живот – вътрешни размисли и прозрения, семейната и социалната среда, различните научни теории в областта на физиката, математиката, космологията, техниката, екологията, философията, психологията, политиката, изкуството и мн. др., средствата за масова информация, интернет, книгите, списанията, статиите, откровенията на мъдреците и т. н. Несъмнено важна роля и огромна надежда в този аспект се отрежда на образованието. Именно от него се очаква да възпитава правилно и целенасочено подрастващите и да ги превръща в млади мъдреци.
Всяка епоха от развитието на човечеството безспорно се нуждае от своите духовни водачи. Това се отнася и за нашето съвремие. Но дали тъмните векове са отминали като става въпрос за човешката духовност? Днес е модерно на думи да се почита делото на духовните водачи, но прави ли се достатъчно и в каква степен обществото и образованието спомагат развитието и насърчават утвърждаването на истинската духовност?
Какво е духовност, какво е истинската любов и свобода? Изкривеното разбиране на тези базови понятия, свързани с човешката природа, поставя негативен отпечатък върху целия ни съвременен живот. Същността на духовното израстване се крие в себеосъзнаването, проглеждането, просветлението, откриването на истината от всеки индивид. Това без съмнение е единственият път за осъществяване
42
ГКЗ 5-6 ' 2017