Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2017(За печат) | Page 43

от въздействието на много фактори, но преди всичко от влиянието на социално-икономическата среда и държавните политики в областта на образованието, като цяло, и в частност – на тези в областта на висшето техническо образование. В [2] авторът анализира някои проблеми и констатира тревожната тенденция, че докато в близкото минало висшето техническо образование се разглеждаше като абсолютна познавателна ценност и се основаваше на „просветителската картина на света“, то днес фокусът му, за съжаление, се измества и клони към абсолютизирането и издигането в култ на полезното знание, т. е. към познание, насочено към конкретен целеви резултат и носещо определена икономическа изгода. Понастоящем много често университетът се разглежда не като храм на науката, а като „супермаркет“. И на фона на тази мрачна картина, фундаменталните знания се изместват към периферията на полезрението на ВТО за сметка на чисто прагматичните знания, обслужващи интересите на една много малка част от обществото. Намирането на правилния баланс между ресурсите на ВУЗ, предлаганите образователни услуги, инвестициите и печалбата в условията на свободна пазарна икономика се явяват едно голямо предизвикателство пред съвременното ВТО – фиг.2.

Фиг. 2. Връзка на ВУЗ с бизнеса

При търсене на оптимални решения на това предизвикателство, мисля, че е удачно да се вземе предвид мнението на гениалния астрофизик Нийл деГрас Тайсън (Neil deGrasse Tyson). При получаването на най-престижната награда за наука от Националната академия на науките на САЩ през април 2017 година, той произнася брилянтна реч, в която говори за недооценяването на науката от обществото и посочва много солидни аргументи за ролята на науката при формирането на политиката. Той казва: „Аз се опивам да убедя хората, не само обществеността, но и политиците и хората във властта, че инвестирането във фундаменталната наука, колкото и откъсната да изглежда тя от това, което правим днес, е начин да се засеят семената, които в бъдеще ще дадат обилен плод….Квантовата механика, квантовата физика бе създадена през 30-те години….По това време бихте казали, че физиците само пилеят парите на данъкоплатците. Кой се интересува от атома?! Имам кон да храня, аз имам деца, аз имам, знаете, социални проблеми. Но именно квантовата механика стана основа на цялата технологична революция. Без нея нямаше да има компютри, нямаше да има нищо от това, което приемаме за даденост, вашия Ipod, iPhone, мобилни телефони, нито космическата програма ... Аз съм готов да побеснея, когато чуя как хората казват: „Защо да се харчат пари за Космоса, когато имаме толкова проблеми на Земята". Хората не схващат, че има период от време между най-прогресивните научни изследвания и това, как те ще изменят живота ни по-късно. Всички искат тримесечен отчет на получените ползи, - това е толкова късогледо и това е началото на края на нашата цивилизация … И вие ме питате защо харчим пари за Космоса, а не за Земята?! Ако са ви нужни и тези трохи, които отиват за наука, за да решите проблемите си, то вие ще получите много повече проблеми….И затова аз гледам на науката и технологиите и инвестициите в тях като на най-важния принос в нашата икономика от всички възможни. Проблемът е, че тези инвестиции ще се откупят не през следващото тримесечие, а след съществено по-голям времеви хоризонт, по-късно, отколкото повечето хора имат търпението, и най-вече срок, за който става преизбирането на политиците. Необходимо е да се разбере, че инвестициите в наука изискват повече далновидност.” Едва ли по-красноречиво би могло да се каже колко е важно цялата общественост да обедини силите си за своевременното разрешаване на този проблем.

Предизвикателствата пред съвременното ВТО започват още със самото приемане на кандидат студентите в инженерните специалности. Без стабилни базови познания, придобити от основното образование, за ефективно висше техническо образование въобще не би могло да се говори (това важи в най-голяма степен за фундаменталните - за техническите специалности и учебни дисциплини като математика, физика, химия и т. н.). Все по-ясно се откроява тенденцията за обвързване и взаимно проникване между отделните учебни предмети, научни дисциплини и технологии.

Успешната социална реализация на младите инженери е друг наболял проблем особено за нашата страна. То има както лични, така и обществени измерения (като например търсенето на работа с достойно заплащане в чужбина и т. н.)

Друго предизвикателство пред ВТО е намирането на оптимален баланс при използването на новите информационни и компютърни технологии в образователния процес в областта на инженерните специалности. Несъмнено са налице много положителни тенденции в това отношение, част от които авторът разглежда в [3]. Но не липсват и отрицателни такива. Не трябва да се забравя, че образованието е преди всичко хуманен процес, и неговата същност далеч не се свежда само до поднасянето на определени теории, формули и чертежи. Оптималното съчетаване на редовното обучение (което безспорно е най-добрият вариант) с дистанционните форми и електронното обучение е друго голямо предизвикателство пред съвременната информационно-образователна система - фиг. 3.

Фиг. 3. Съвременна информационно-образователна среда

41

ГКЗ 5-6 ' 2017