ГКЗ 5-6 ' 2017
35
КАДАСТЪР И ЗЕМЕУСТРОЙСТВО
ИМПЕРАТИВНИТЕ СРОКОВЕ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА ЗА ПРОМЯНА НА ОСНОВНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ – ОГРАНИЧИТЕЛ ИЛИ СТИМУЛАТОР ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ
Гл. асист. д-р инж. Надежда Ярловска, УАСГ, София
SUMMARY
The subject of this paper is the rules of the Law for the Conservation of Agricultural Lands and the proposed legal changes for extending the application deadlines of the administrative acts in the procedure of changing of the main purpose of the agricultural lands. The cases, about losing legal action of statutory decisions of change the primary use of agricultural lands, are in the focus of the study. The role of the administrative bodies is analyzed and the consequent effect for landowners who fall under these rules, as well. Examples of the so-called "Speculative urbanization" have examined and presented. This urbanization has considered that it is the main reason for the imperative deadlines for the application of the decisions to change the main purpose of agricultural land. Draft The draft amendment to the Agricultural Land Conservation Act is discussed and proposals for improvement of the existing legislation in this sphere were presented.
Key words: agricultural lands, legislation, speculative urbanization, land use
РЕЗЮМЕ
Предмет на настоящия доклад са нормите на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и предложените законови промени за удължаване на сроковете за приложение на административните актове в процедурата за промяна на основното предназначение на земеделските земи. Във фокуса на изследването са случаите, в които законово постановените решения за промяна на предназначението губят своето правно действие. Анализирана е ролята на административните органи и последващия ефект за собствениците на поземлените имоти, попаднали под тези разпоредби. Проучени и представени са примери за т.нар. „спекулативна урбанизация” - основна причина за императивните срокове за приложение на решенията за промяна на основното предназначение на земеделски земи. Направени са коментари на проектозакона за изменение на ЗОЗЗ, и предложения за подобряване на действащата нормативна уредба в тази сфера.
Ключови думи: земеделски земи, нормативна уредба, спекулативна урбанизация, земеползване.
1. УВОД. ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Широк политически, обществен и медиен отзвук получи първият внесен за разглеждане1 в 44-то Народно събрание законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи. Промените касаят разпоредбите на чл. 25, ал. 4, т. 3; чл. 35, т. 4 и § 27, ал. 3, т. 2. Предложените от вносителите текстове са насочени към удължаване на срока от 6 на 9 години, след изтичането на който, ако изграждането на обектите (за които е променено основното предназначение на земеделските земи) не е започнало, решенията за промяна губят правно действие. Предложението включва аналогична разпоредба и за случаите, когато изграждането на обектите е за държавни и общински нужди.
По-конкретно, искането на вносителите е срокът (изтeкъл на 24 май 2017 година), в който собствениците могат да реализират инвестиционните си намерения, без да губят променения статут на земите, да бъде удължен с още три години. Мотивът е, че по този начин инвеститорите ще могат да започнат забавеното си строителство и да го реализират до 2020 година.
Тази промяна събуди недоволството на природозащитници, които определиха че внесените текстове „целят осигуряване на разрешение за безконтролно строителство по Черноморското крайбрежие” въпреки, че законовите промени касаят всички земеделски земи с променено основно предназначение в България. В резултат на проведената от тях кампания, в т.ч. и чрез задействане на редица политически инструменти, законопроектът беше спрян и изтеглен от вносителите. Въпреки този факт, проведените инициативи в тази насока отново поставиха на дневен ред множество нерешени въпроси, свързани с проблема с опазването на земеделски земи от хаотична, безпланова и често необоснована урбанизация. Въпроси, които първо трябва да бъдат поставени на научна основа на изследване, т.е. преди да получат своето политическо решение. Част от тях са разгледани в статията.
2. ПРАВЕН КОНТЕКСТ
Законът за опазване на земеделските земи задава реда и условията, при които земеделската земя променя основното си предназначение за неземеделски нужди. Но го предвижда като изключение от правилото, то не се допуска по принцип, и за него следва да се приложи разрешителен режим. Причините са, че „земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели”2, и тяхното предназначение е „за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето”. А както е записано и в Конституцията на Република България, промяната на това предназначение се допуска само по изключение.
Но парадоксът е, че законовото изключение през последните 30 години в България се превръща в правило – намалява значително делът на обработваемите земеделски земи, в т.ч. и в резултат на приложение на процедурите по промяна на основното им предназначение [6].
1 Законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи, № 754-01-3, внесен от Йордан Апостолов и
група народни представители на 10 май 2017 г.
2 Чл. 2, ал. 1, 2 и 3 от ЗОЗЗ