10
повторно заснемане, което бе проведено при непряко слънчево осветяване – с дифузна светлина. За да се гарантира желаната пространствена резолюция и в ниските места, второто заснемане беше осъществено с 10 m по-ниско спрямо първото. Броят на новите цифрови снимки се получи 191. Външните крепостни стени бяха допълнително фотографирани с 46 перспективни снимки, направени под ъгъл 60 градуса спрямо хоризонта, за да може на етапа на обработката за тези стени да бъдат възстановени точните текстури. Общият брой цифрови снимки, получени от двете заснемания нарасна на 351.
Успоредно с това за целите на изследването с двучестотен GPS приемник TrimbleR4 в режим RTK бяха заснети 137 контролни точки. Паспортната точност на този приемник е ±8mm+1ppm. Най–близката точка от перманентната мрежа се намира в гр. Смядово, на около 25 km по права линия. При това положение може да се очаква точност в измерените точки ±3.3cm.
Изчислителен етап. Етапът включва цялостната обработка на цифровите снимки до получаването на крайните продукти. За изчисленията беше използвана методика за фотограметрична обработка на цифрови аерофотоснимки (Стоянов Б., Стоянов Е., 2016 г.). Бяха използвани общо 299 снимки, получени от първото и второто заснемане. Причината за това е, че като междинен етап от обработката се изисква опознаване на контролните точки (GCP) върху отделните снимки. При повторното заснемане беше установено, че повечето от марките, указващи местата на контролните точки - липсваха и за да можеше те да бъдат намерени и опознати правилно, се налагаше използването на част от снимките от първоначалното заснемане. След намиране на свързващите точки и елементите на външно ориентиране, в останалите стъпки на изчислителния процес бяха използвани основно снимките от второто заснемане.
Изчислителният етап беше реализиран на компютърна система със следните по-важни характеристики:
• Процесор: Intel(R) Core(TM) i5-3470 CPU @ 3.20GHz 3.60GHz
• Оперативна памет: 32.0 Gb
• Видеокарта: NVIDIA Quadro 4000, 2048 Mb GDDR5, Bandwidth 89.9 Gb/s
• Твърд диск: HDD 1TB, 7200rpm
• Операционна система: Windows 7 Ultimate, 64 bits
Въпреки завишените параметри на компютърната система, 3D – моделът (Triangulated Irregular Network – TIN), не можеше да бъде изчислен наведнъж поради недостиг на RAM – памет. Наложи се, крепостта да бъде разделена на 4 отделни части, всяка, от която беше изчислена самостоятелно. След това, получените модели бяха сглобени в резултатен ( TIN ) - модел с 29 420 229 триъгълника.
Създаването на цифров модел на историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ отне общо изчислително време 12 денонощия. Относителния дял на времето за получаване на йерархичния модел, спрямо останалите цифрови продукти беше 2/3.
Получени резултати.
В резултат на всички действия по заснемане и обработване на цифровите изображения за историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“, бяха създадени следните крайни цифрови продукти:
- Пространствен йерархичен ( Tiled ) – модел с близо 30 000 000 триъгълника. В неговата структура е заложен динамичен подход за детайлизация на формите и текстурите в зависимост от мащаба на изобразяване. Моделът е наречен “tile” защото е само повърхнинен, като покривка.
- Ортофотоплан с пространствена резолюция 0.024m и максимална хоризонтална грешка - 5 cm.
- Растерен модел на терена ( DTM ) с големина на пиксела 2.408cm. и максимална грешка по височина – 7cm.
2. ОЦЕНКА НА ТОЧНОСТТА
Технологията е следната: след орторектифицирането, както е показано по-горе, ние разполагаме с цифрова карта на местността и цифров модел на терена (фиг. 2). Целта е да установим какви са отклоненията между контролните точки и мястото им върху модела.
Фиг. 2. Цифрова карта на местността
Измерванията са направени в среда Global Mapper. За целта първо ги въвеждаме по получените от измерването координати - в меню „дигитайзер” избираме „Създаване на точка/текст” – „Създаване на нова точка/текст в зададена позиция” (фиг. 3). Въвеждаме равнинните правоъгълни координати на контролната точка в прозореца „Избор на място” (фиг. 4). След потвърждаване се въвежда и номерът на точката, и тя се появява на своето място (фиг. 5).
Фиг. 4. Въвеждане на координатите на точката
Отчитането на отклоненията по X и по Y става визуално, както е показано на фиг. 6. Увеличаваме мащаба до момент, в който отклоненията станат видими в съответния мащаб (ние ги виждаме, виждаме и стойността им). Преценяваме къде, според нас, се намират действителните граници на обекта, а според това – и отклоненията. Отклоненията се виждат най-долу на лентата. Същото е и с отчитане на височините на точките – в някои случаи заради отместването на модела те се повишават или се понижават, и се получават големи разлики, но ако се изместим леко встрани, се получават,
ГКЗ 5-6 ' 2017