Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2016 | Page 69

и проф. д.т.н. инж. Методи Маждраков.

Това е книга, която всеки човек, занимаващ се с кадастър, е редно да прочете и да си направи съответните изводи за състоянието, настоящето и бъдещето на кадастъра в България.

„Кадастърът в България. Замисъл и изпълнение“ по същество представлява научна монография, която обобщава извършеното за изграждането на българския кадастър, пречупено през личното участие, теоретичната подготовка и вижданията на автора.

Книгата е разработена в три части.

Глава първа, озаглавена „Проблемът „Кадастър“, е посветена основно на дефиниции и на развитието на кадастъра в България и в чужбина и има обзорен характер. Разгледани са въпроси, свързани с възникването, развитието и определенията за кадастъра. Направен е преглед на кадастралните работи в значителен брой държави за различните периоди на развитие. Посочени са функциите на кадастъра, свързани със стопанско-икономическото развитие на България и са дефинирани принципите на кадастъра. Авторът е направил анализ на нормативната уредба, контролните органи и процедурите по кадастър в различни държави и в България. Акцентирано е върху някои от допуснатите концептуални грешки и актуалността на кадастралната информация. Главата завършва с изводи и конкретни предложения.

Глава втора е озаглавена „Тенденции в развитието на кадастъра“ и разглежда основните проблеми при развитието на кадастъра у нас. Представена е обществената значимост на кадастъра, взаимоотношенията между интегрираните системи на кадастъра и имотния регистър. Авторът е изразил своето мнение за влиянието на качеството на кадастралната карта върху дейностите в инвестиционното проектиране, сделките и промяната на предназначението на недвижимите имоти, ограничението върху ползването на имотите и др.

В новия закон за кадастъра и имотния регистър е направен опит за третиране на въпросите за собствеността – права, утежнения, сделки и т.н. За жалост, не всички проблеми на кадастъра намериха своето съвременно решение, което се вижда от сравнението, което е направено на българския кадастър с международния проект „Кадастър 2014“. Авторът правилно отбелязва, че нашият кадастър е 2D, което ограничава възможностите за неговото използване при териториалното устройство, инвестиционното проектиране и концесионирането. Посочва се, че кадастърът трябва да се третира като информационна система за 3D информация, т.е. като клас от широко разпространените географски информационни системи (ГИС).

В тази глава е представен един бъдещ световен модел на кадастъра – „Кадастър 2034“. В тази връзка, наред с прегледа на дейностите за реализиране на „Кадастър 2034“ във водещите държави е представена визия, стратегия, цели и дейности, които трябва да се извършат за постигането на целите. Главата завършва с изводи и конкретни предложения за успешното реализиране на тенденциите за развитието на кадастъра у нас.

Глава трета е озаглавена „Контрол и оценка на точността на кадастралната карта и кадастралните регистри“ и е посветена на анализа на нормативните изисквания за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Наред с това са представени конкретни примери от практиката за контрола при създаването и поддържането на кадастралната карта.

Голям интерес за широк кръг читатели представлява оценката на кадастъра въз основа на социологическото анкетно проучване проведено от автора с администратори, технически изпълнители и потребители на кадастъра.

Проблемът на точността е централен в тази част от монографията. За съжаление, на този етап от развитието на кадастъра у нас, тези проблемите не са решени на необходимото равнище. Анализирани са точностите на действащи кадастрални карти и кадастрални регистри, кадастрални планове, работни геодезически основи и др.

Констатирано е от автора, че недостатъчно задълбочено е третиран фундаменталният въпрос за грешката в определяне на площите. В монографията правилно се посочва, че проблемите възникват с честата смяна на държавните координатни системи. От дадените примери за контролно определяне на координатите се вижда, че в нормативната уредба са допуснати и някои неточности. Специално внимание е отделено на проблемите, като загубата на информация, които настъпват при обединяването на картите с възстановената собственост (КВС) и кадастралните карти.

Монографията завършва с изводи и препоръки за успешното решаване на проблемите на кадастъра в България.

Представеният монографичен труд включва 190 стр. основен текст, с 11 таблици, 8 формули и 25 цветни фигури. Цитираната литература е от 82 заглавия, от които 32 публикации, 41 нормативни актове и 9 сайта.

Монографията „Кадастърът в България. Замисъл и изпълнение“ с автор проф. д-р инж. Илинка Иванова е уникален научно-изследователски труд, съдържащ в себе си: исторически преглед, дефиниции, тенденциите в развитието на кадастъра у нас и чужбина, анализ на нормативните документи и оценка на дейностите по създаването, поддръжката и контрола на кадастралната карта и кадастралните регистри и др. Този труд е равносметка за задълбочените познания, опит и практика в областта на кадастъра на автора. Той ще е от полза

за инженерите от различните нива на държавната

и местна администрация, частните фирми, занимаващи се с кадастър, както и за студентите и докторантите от висшите училища в Р.България.

29.11.2016 проф. д.ик.н. Андрей Андреев, ШУ

КАДАСТЪРЪТ В БЪЛГАРИЯ - ЗАМИСЪЛ И ИЗПЪЛНЕНИЕ

През 2016 г. излезе от печат книгата „Кадастърът в България. Замисъл и изпълнение ” с автор проф. д-р инж. Илинка Методиева Иванова. Предпечатната подготовка на книгата е извършена в издателство ACMO Academic Press - София, а отпечатването е в студио SP DESIGN с ISBN 978-619-90684-0-3. Рецензенти на монографията са проф. д.т.н. инж. Георги Вълев

ГКЗ 5-6 ' 2016

67