.в мигът, в който отпих от извора на знанието
Днес тази жена, богиня, е различна от раждането си край бреговете на р. Нил. Подобно на Афродита, „родена от морската пяна” на остров Кипър, тя е пораснала, съчетала любов, практичност и разум, с различна осанка, някак си по-величествена, облечена в прогреса на технологиите, но запазила ентусиазма си за нови открития, пътешествия и емоции. Полите и вече са изплетени от GPS, тотални станции, софтуери и иновации... сякаш забравила за старата от ролетка, петостенни призми и теодолити. Дава надежда за бъдещите поколения. Може би „надеждата е дъгата над течащото поточе на живота", както казва Ницше.
Загадъчното й намигване в бъдещето ще даде отговор на още редица истини, но все пак „аз знам, че нищо не знам", както казва Сократ.
Мнение на рецензента за есето проф. д.т.н. инж. Георги Вълев е:
Статията представлява материал, с който авторката участва в конкурс за есе за геодезията на тема: „Светът на геодезията през моите очи”, организиран от младежката секция към СГЗБ и проведен през м. април 2016 г. В този конкурс есето е класирано на 1-во място и авторката получава награда. Същият материал е изнесен като доклад, по време на XXVI Международен симпозиум „Съвременните технологии и професионалната практика в геодезията”, проведен в София, 03 – 04 ноември 2016, на Сесията за млади специалисти и студенти.
Авторката е студентка в 5-ти курс в УАСГ, специалност геодезия.
По мое мнение, това е една млада авторка със свой почерк, със свое усещане в житейския сеизмограф, докато пътят ни лъкатуши през криволиците на делника. Тя е един млад човек, който иска да каже своята съкровена дума, и се надява, че ще бъде разбрана правилно от читателите. Тя не предпочита равното, шлифовано докосване до нещата, а съприкосновението с един порив за мъдрост и красота. Може да се каже, че в него има и още нещо, което се нарича поезия. Всички исторически факти от геодезията по света имат своя адресат. Тя се надява те да докоснат съзнанието на нашите колеги, а и не само на тях. Тя умело борави с тези факти и есето се характеризира с един новаторски стремеж да се излезе извън рамките на традиционните литературни средства и да се добере до един по-истински начин за назоваване на нещата. Авторката в стремежа си да открие себе си, прави от своите по-особени преживявания едно загадъчно послание. Тя успява да вникне в същността на нещата и е написала едно кратко, но стойностно произведение.
Есето е много оригинално и според мен ще повдигне самочувствието на нашите колеги, особено на младите.
Авторката, макар и още студентка, показва висока обща култура и познаване на историята на нашата професия. Тя притежава поетически усет и умело използва различните изразни средства. Статията е написана на много добър език, без фактически и стилови неточности. Предлагам статията да бъде отпечатана в списанието.
ГКЗ 5-6 ' 2016
52
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВИДА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В СПИСАНИЕ
„ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ, ЗЕМЕУСТРОЙСТВО”
1. Статиите да са в обем до 10 стандартни машинописни страници (30 реда по 65 знака на ред, 12 pt) представени
на бяла хартия и на магнитен или оптичен носител на програма Word за Windows, предпочитан
шрифт Times New Roman, или Ariel.
2. В статиите да се използва десетичната номерация.
3. Заглавията на статиите да бъдат преведени на английски език, да са с главни букви, болд и подзаглавията
с малки букви болд.
4. Материалите да се придружават от кратко резюме (SUMMARY, РЕЗЮМЕ) до половин страница, на
английски и български език.
5. Името и фамилията, научните степени и длъжности, местоработата на авторите да бъдат написани под
заглавието на статията, центрирано - болт. На края на статията да се посочат пълният адрес и снимка
на автора, телефони и е- mail адрес.
6. Допълнително графичните материали (чертежи, схеми, графики, таблици, фотографии) е желателно да
се представят и отделно от текста.
Растерните изображения да са минимум 225 dpi (препоръчително 300 dpi.).
Цветовото пространство да бъде от типа CMYK пригоден за цветен печат.
Пояснителният текст към изображението по избор се дава :
7. Използваната литература да се подрежда по азбучен ред на фамилията на първия автор, а след това имената
на следващите съавтори без инверсия, първо на кирилица, а след това на латиница, като се дава пълно
библиографско описание в съответствие с установените изисквания:
- за книги: автор, заглавие, място на издаване, издателство, година, брой страници на книгата;
пример: Стоилов, Г. Наръчник на геодезиста. София, Техника, 1998, 135
- за статии: автор, заглавие, име на списанието, година, брой, страници от - до.
пример: Драганов, Б., Н. Асенов, В. Кирилов. Трасиране от свободно избрана станция.
Геодезия, картография, земеустройство. 2014, 2, 12-15.
В текста в средни скоби се поставя номерът на цитирания източник от литературата. Неясни текстове, фигури и графики не се приемат.