Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2016 | Page 40

Този активен процес достига своя максимум през 2010 г., след което тенденциите се обръщат, което от една страна се обяснява с ефектите от финансовата криза и затруднената реализация на инвестиционните намерения, а от друга – с промените на либералната законова уредба на тези процедури, заложени в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ)4 . Въпреки този факт, за целия изследван период 192 609 da земеделска земя е променила основното си предназначение за неземеделски нужди, като резултат от урбанизационните процеси.

2.2. На местно ниво - примерът на община

Благоевград

С цел да се изявят тенденциите при териториалното разпределение на инвестиционните намерения за строителство в земеделски територии на местно ниво, произволно е избрана за изследване община Благоевград.

По-детайлно са анализирани данните за землищата на град Благоевград и на селата Изгрев и Еленово, на чиито територии градът се разраства (крайградската територия).

Анализът показва, че в община Благоевград, в известна степен се проектират националните резултати (фиг. 3).

38

4 Измененията са обнародвани в ДВ. бр.39 от 20 май 2011г.

Фиг. 3. Земеделска земя с променено предназначение в крайградската територия на Благоевград (землища на град Благоевград и селата Изгрев и Еленово) и земеделските земи с променено предназначение в останалите земеделски територии на общината - динамични редове 2007-2014 г. (Източник: МЗХ, Дирекция „Поземлени отношения и комасация”).

Фиг. 2. Площ на земята с постановени решения, площ на земята с влезли в сила решения, брой постановени решения, динамични редове 2007-2014 г. (Източник: МЗХ, Дирекция „Поземлени отношения и комасация”).

Интерес за анализ представлява периодът 2009-2012 г., когато се наблюдава временна стабилност и слабо повишаване на показателите на ИЗП и ПССП. Причините за тези резултати могат да бъдат открити в първите положителни ефекти от присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Използването на механизмите на Общата селскостопанска политика (ОСП) и нарастването на достъпа до финансиране води до въвличането на нови оператори в земеделския бизнес и разширяване на използваните земеделски площи. Броят на земеделските стопанства след присъединяването на България към ЕС намалява, като същевременно ИЗП в едно земеделско стопанство се увеличава, т.е. засилват се процесите на уедряване на стопанствата. [3] С тези по–ефективни форми на земеползване се обяснява и увеличаването на дела на обработваемата земя в рамките на ИЗП.

Икономическият подем също отчетливо се отразява и на процеса по промяна на основното предназначение на земеделските земи за неземеделски нужди. Само за 2007 г. Комисията за земеделските земи към МЗХ и комисиите към областните дирекции „Земеделие” са постановили решения по 6846 предложения за утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране (фиг. 2).

ГКЗ 5-6 ' 2016