Обемът на информацията, която човек може да запомни, е значително по-голям, когато тя е логически систематизирана в отделни слоеве (подобно на тези в ГИС, фиг. 3). Но не само обемът е важен, а по-скоро способностите и навиците, които студентите придобиват чрез ГИС-начина на мислене (лесно и оперативно да търсят и използват информацията от своите собствени „бази данни“).
Фиг. 3. Систематизиране на информацията в човешкия мозък и ГИС
Но, според автора, най-висшата педагогическа цел е ГИС-подходът да се използва за създаването на творчески креативни знаещи, можещи и търсещи млади специалисти. Разбира се това не е никак лека задача и за нейното решаване е необходима педагогическа компетентност и творчески подход от страна на преподавателите. В [1] авторът анализира безспорните предимства на проблемно-базираното творческо обучение. Накратко, неговата същност се изразява в такава организация на учебния процес, при която преподавателят целенасочено и тенденциозно създава дидактически проблемни ситуации в съзнанието на обучаваните. Чрез активна логическа и творческа дейност, те самостоятелно или с напътствия и помощ от страна на преподавателя, решават поставените задачи. Проблемната ситуация играе ролята на отправна точка, на своеобразен „стимулатор“ и „катализатор“ на мисловния процес у обучаваните. Рубенщайн, един от най-видните педагози, казва, че мисленето започва при сблъскването на човека с проблем, с проблемна ситуация (което е доказано и от психологията). В този аспект ГИС са изключително подходящо средство за създаване на интересни дидактически проблемни ситуации (тъй като за много кратко време чрез тях може да се визуализират и дискутират различни възможни решения като се отварят и наслагват различни комбинации от слоеве). Тези ситуации принуждават младите хора да мислят задълбочено и креативно, като ги поставят в състояние на интелектуално затруднение, от което трябва сами да намерят верния изход. Така, още по време на преподаването на новия материал, студентите сами „откриват“ (по-точно под ръководството на преподавателя „преоткриват“) научни теории и модели, сами установяват връзки, зависимости и корелации между привидно несвързани обекти, явления и данни. По този начин те стават много по-активни участници в учебния процес и не са просто пасивни (а по някога дори дремещи) слушатели. Студентите се чувстват по-ангажирани и по-удовлетворени, създават у себе си професионално самочувствие и добиват увереност. Така по пътя на пробите и чрез отхвърляне на грешките, те сами стигат до създаването, например, на най-оптималните учебни карти, планове, цифрови модели, ортофотомозайки, 3D визуализации, проекти и др. Придобитите по този начин познания имат далеч по-голяма стойност от тези при класически прочетената академична лекция и са многократно по-трайни. А нали основната цел на образованието е подготовката на компетентни студенти, способни да разсъждават творчески и да прилагат наученото при решаване на нестандартни задачи. Проблемно-базираното обучение предоставя възможност създаването и култивирането на творчески инженерен подход у младите специалисти да се осъществява още по време на студентските години.
Считам, че е необходимо изграждането на оптимална съвременна методика в сферата на висшето техническо образование, включваща проблемно базирания творчески подход за преподаване и използването на съвременни технологии и технически средства (включително и ГИС), като студентите и техните потребности се поставят във фокуса (на пиедестала) на образователния процес.
Непременно трябва да се обърне внимание и на един друг изключително значим образователен и хуманен аспект на ГИС - те се явяват важно педагогическо средство за формиране на правилен цялостен мироглед у студентите, тъй като способстват развитието на пространственото мислене, екологичното възпитание, глобално възприемане на информацията и съвременните проблеми, създават трайни навици за анализ и съпоставяне на данните и креативно мислене у младите хора.
Според автора, ГИС-подходът в учебната работа на отделния преподавател е основополагащ за всеки добър педагог. Ще обясня накратко какво имам предвид. Мисля, че преподавателят непрекъснато трябва, и то в максимална степен, да се поставя на мястото на студентите си и да „поглежда през техните очи“. Казано на ГИС-език това означава, че той непрекъснато трябва да държи сметка неговите студенти какви данни имат в своите „лични вътрешни ГИС“. Например, в обучението по ФДМ при преподаването на новия материал преподавателят трябва да отчита на каква „стара информация“ може да се позове от „личните студентски слоеве“ (в областта на математиката, дескриптивната геометрия, физиката, химията, геодезията, картните проекции и т. н.)
Считам, че друг много важен педагогически аспект на ГИС, който има решаващо значение за ефективността и качеството на съвременното техническо образование, е начинът на създаване и актуализиране на учебните програми. Идеята на автора е да се въведе ГИС-подход при разработването на структурата на университетите и при създаването на учебни програми по отделните учебни дисциплини. Структурата на един ВУЗ може да бъде пресъздадена в тази на ГИС. Така както още при създаването на една ГИС се вземат предвид качествата и особеностите на конкретната информация, която ще се съхранява и обработва, и нуждите и потребностите на нейните ползватели, така и при създаването или обновяването на един ВУЗ е необходимо на първо място
ГКЗ 5-6 ' 2016
28