2.4. Принцип за достъпност
Под достъпност се разбира правилното дозиране на поднасяната информация и съблюдаването на съответствие между възможностите на студентите и съдържанието на учебния материал и методите на преподаването му. Без да се вземат под внимание равнището им на подготовка и познавателното им развитие, обучението не може да протича нормално и оптимално. Спазването на този принцип означава, че усвояването на учебното съдържание от обучаваните и формирането на нови компетенции, умения и навици у тях трябва да става без свръхнапрежение и стрес. Не бива да се мисли погрешно, че под достъпност трябва да се разбира обучение без трудности. Правилно организираният учебен процес трябва да се съобразява с нивото на студентите, но трябва и да разширява възможностите им, да ги стимулира и насърчава - да ги води напред в посока на тяхното усъвършенстване. В ГИС този принцип за достъпност е основополагащ, защото без неговото спазване ГИС биха загубили своето основно обаяние - да предоставят удобен и лесен достъп до различните данни на всички свои потребители. В учебния процес предпоставките за спазването на принципа за достъпност трябва да бъдат заложени още в съставянето на учебните програми и в написването на учебниците и учебните помагала.
Направените съпоставки и анализи показват, че основните принципи на ГИС напълно кореспондират с дидактическите принципи в областта на обучението по техническите дисциплини (тези за научност, актуалност, системност и достъпност). В реалния педагогически процес на обучение, както и при създаването и функционирането на съвременните ГИС, всички разгледани принципи се проявяват едновременно, като си взаимодействат по сложен начин. Те действат един чрез друг и подпомагат своята по-пълноценна реализация. Ето защо пренебрегването на някои от разгледаните принципи неизбежно оказва неблагоприятно влияние и върху спазването и на останалите. Направеният паралел между дидактическите принципи и тези на ГИС още веднъж потвърждава ценните и богати педагогически възможности на геоинформационните системи като удобен и актуален инструмент за усъвършенстване на образованието.
3. ИДЕИ НА АВТОРА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ГИС-
ТЕХНОЛОГИИТЕ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС
Според автора, ролята на геоинформационните технологии в сферата на висшето техническо образование се изразява в редица аспекти.
Първият от тях касае непосредственото разучаване, овладяване и използване на учебни и други ГИС в образователния процес. Тъй като по своята същност съвременните ГИС се явяват мощни програмни продукти, те предоставят на преподавателите завидно изобилие от инструменти за визуализация на богата и систематизирана пространствено-временна и атрибутна информация в различни познавателни сфери. Тяхното използване способства за по-ефективното удобно, нагледно и комплексно възприемане на преподавания материал от страна на студентите и за по-доброто разбиране и откриване на взаимовръзки, зависимости и корелации между отделните компоненти на земната повърхност. ГИС са особено важни и полезни в учебния процес по инженерните дисциплини и особено на тези от „геодезическото семейството“ като геодезията, картографията, фотограметрията и дистанционните методи (ФДМ), и т.н. Това е така защото самата специфика на тези предмети кореспондира в максимална степен със същността на ГИС. Какво имам предвид: при работа с ГИС, освен познаването на общите принципи за работа с информация, е необходимо познаването и боравенето с множество данни, получени от различни източници – фиг.2 (като например данни от дистанционните изследвания, GPS измервания, различни видове карти, бази данни и др.), а така също извършването на „привързване“ на всички пространствени данни и свързаните с тях атрибутни материали към подходящо избрана единна координатна система.
Фиг. 2. Различни източници на данни за ГИС
Няма съмнение, че без основни познания по геодезия, картография и ФДМ е невъзможно изпълняването дори и на най-елементарните ГИС-проекти и обратно - ГИС са идеалното педагогическо средство за обучение на студентите по тези дисциплини и за изработване на курсови проекти и дипломни работи и т. н.
Освен в самия учебния процес, ГИС би следвало да намират все по-широко приложение и в научно-изследователската работа със студентите – при разработването на изследователски проекти и приложни задачи (в това число интердисциплинарни и международни, при които се налага активен взаимен обмен на ГИС-данни). При разработването на дисертационни трудове ГИС са повече от необходимо средство в ръцете на докторантите. ГИС са и чудесно средство за презентиране и съхранение на получените резултати при разработването на различни курсови работи, дипломни проекти, дисертации и т. н.
Авторът, счита, че находчивото и творческо използване на ГИС в учебния процес може да изиграе далеч по-важна и по-значима роля от тази да подпомага по-доброто усвояване на учебния материал по конкретни учебни дисциплини. Мисля, че тя се изразява в това: учебният процес да цели формирането на цялостен ГИС-подход у студентите при възприемането и използването на информация. Този нов подход би направил бъдещите инженери по-богато информирани и компетентни.
ГКЗ 5-6 ' 2016
27