европейските образователни системи. Освен това е необходимо да се спазват изискванията, залегнали в документите, приети на срещата на ЕС в Лисабон през 2000 г.[2], принципите, свързани с така наречената концепция „Болонски процес”, както и конвенциите по прилагане на единни подходи, стратегии и тактики във висшето образование, приети на срещата на ЕС в гр. Глазгоу. Страните членки на ЕС се обединиха около идеята за разработване и прилагане на единен модел на висшето образование и набелязаха като стратегическа за обществото задачата за постигане на конкуренто-способност на образователните системи.
Използването на ГИС в образованието днес не е лукс, а реална необходимост за учебния процес. Осъществяването на качествено обучение и научно изследване без ГИС е почти невъзможно, особено в един инженерен университет какъвто е УАСГ, например.
2. СЪПОСТАВКА МЕЖДУ ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА
ГИС И ДИДАКТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ В ОБЛАСТТА
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ТЕХНИЧЕСКИТЕ
ДИСЦИПЛИНИ
Качеството на висшето техническо образование до голяма степен се диктува от факта дали и в каква степен то отговаря на основните дидактически принципи в областта на обучението по техническите дисциплини. В тази връзка, полезността на ГИС като педагогическо средство се определя от възможностите им да допринасят за успешното прилагане на тези принципи в учебния процес.
2.1. Принцип на научност
Върху този принцип трябва да се основава цялостното преподаване на учебния материал. Той касае отговора на въпроса „Какво се преподава?“ и е свързан с качеството на учебното съдържание, което трябва да отразява правдиво постиженията на съответната наука. В същото време той е основополагащ и при създаването на всяка една съвременна ГИС. Така както изложението на преподавателя трябва да се основава на доказани научни теории, закономерности и факти, така и ГИС трябва да предоставят информация с доказани качества (целта на метаданните в тях е да гарантират качеството и произхода на данните). Както на всеки студент трябва да се поднася само научно вярна информация в съответствие с учебната програма, така и на всеки потребител на ГИС трябва да се предоставя научно вярна информация, съобразена с неговите потребности и предпочитания.
2.2. Принцип за актуалност
Фотограметрията и дистанционните методи (ФДМ), картографията, геодезията са едни от най-бързо развиващите се и изключително динамични науки. Тяхното изучаване става, от една страна, все по-интересно и полезно, но, от друга - и все по-трудно както за студентите, така и за преподавателите. Непрекъснато (буквално ежедневно) се изправяме пред нововъведения и пред нови предизвикателства. Така ще бъде неминуемо и за в бъдеще, поради което принципът за актуалност в учебния процес е много важен. От друга страна, без спазването на този принцип никоя ГИС-технология не би имала стойност и смисъл и затова всички ГИС имат солидни възможности за актуализация на данните, които са заложени още при създаването им.
2.3. Принцип за системност
Този принцип означава, че преподаването и усвояването на знанията, уменията и навиците трябва да се осъществява в строго определена логическа последователност и взаимовръзка, в която водещо значение трябва да имат съществените теории, модели и концепции от изучаваната научна дисциплина. Освен това, съвкупността от тях трябва да образува цялостна завършена система. Принципът за системност изисква преподаваните нови понятия и научни теории, както и практически умения да намират и заемат още по време на поднасянето на новия материал своето логическо място в цялостната системата от стари знания, която студените вече имат изградена. От друга страна, структурата на ГИС, събирането и съхранението на геопространствени и атрибутни данни за конкретните територии и изучавани обекти и явления, свързани тях, както и актуализацията им трябва да се основава на същите изисквания. Както правилното функциониране на една ГИС, така и ефективното усвояване на учебния материал е невъзможно без спазването на този важен принцип за систематизиране. От педагогическата психология е известно, че тъй като студентите не могат да запомнят целия преподаван материал, то е много важно още по време на своето изложение преподавателят да интегрира новите понятия в по-обобщени системи и да разкрива логическата връзка между тях, за да могат обучаваните бързо и лесно да запомнят най-същественото и най-важното. Системността е заложена в самата структура на ГИС (съхранението на данните в отделни слоеве (фиг.1) и възможността за препратки към различни атрибутни данни - изображения, таблици, схеми, графики, текстови материали и т. н.) и се явява тяхно основно качество и предимство. Без нея не би било възможно функционирането на ГИС. Именно системността е основна предпоставката за бързото и лесно обработване на данните (тяхното събиране, съхранение, откриване, визуализиране, съпоставяне, наслагване, актуализиране и т.н.). В същото време системността се явява своеобразна форма за организация и на преподаването, благодарение на която се използват по-продуктивно и ефективно възможностите на човешката памет, тъй като отпада необходимостта отделните факти да се помнят самостоятелно и логически необвързано. Той означава, че преподаването и усвояването на знанията и практическите умения трябва да се извършва в добре обмислена и организирана строга логическа последователност. Това изискване касае както целите учебни програми по отделните специалности, така и структурирането на календарните учебни планове за лекции и упражнения в рамките на даден семестър и организацията на самото изложение в границите на отделните лекционни теми или лабораторни занятия. В ГИС този принцип също е заложен и се изпълнява благодарение на факта, че съхранението на данните се осъществява в отделни слоеве, които могат (според конкретните задачи) последователно и в различни комбинации да се наслагват един върху друг. Както в ГИС, така и в учебния процес този принцип трябва да се прилага творчески. Би било погрешно да се абсолютизира както спазването на точно определена последователност при комбинирането и визуализирането на отделните слоеве и данни в ГИС, така и в учебния процес да се преследва някаква фиксирана последователност на отделните етапи от лекциите, или пък да се преследва някаква фиксирана схема при провеждането на упражненията.
ГКЗ 5-6 ' 2016
26