Фиг.9. 3D сеизмика: примерно разположение на сеизморегистрираща апаратура по профили, предварително трасирани чрез геодезически методи (Източник: брошура на компанията Input/Output (сега ION Geophysical).
По-надолу са описани ГНСС методи от II поколение – статичен, RTK и PPP, приложени в проучвания за търсене на нефт и газ в Тунис и Либия.
3.1. Геодезически измервания с GPS в Тунис
През 2008 г. в концесионен блок Baguel, Централен Тунис, е извършено 3D сеизмично проучване с възложител нефтената компания „Perenco Tunisia“ и подизпълнител геофизичната компания „PGS Onshore“ Ltd. Теренът на площта е равнинен, покрит с ниска рядка растителност, на места прекъсвана от обширни участъци с ниски, труднопроходими дюни. Първият геодезически етап – създаване на РГО – се извърши чрез статични ГНСС измервания. Поради липса на надеждна геодезическа основа в района на сеизмичния обект, с помощта на двучестотни приемници Trimble 5700 бяха извършени денонощни ГНСС наблюдения в две новосъздадени точки, с цел осигуряване на сурови данни за обработка на вектори към отдалечени на няколкостотин километра перманентни ГНСС станции. Липсата на научноизследователски ГНСС софтуер в геодезическия отдел наложи използване на автоматизирана онлайн обработка – безплатна услуга с използване на такъв софтуер, предлагана от няколко служби. Данните от измерванията в RINEX формат бяха изпратени до една от тези служби - австралийската AusPos, използваща софтуера Bernese 5.0. За контролна проверка, същите данни бяха изпратени и до службата SOPAC (САЩ). За обработка и двете служби използваха станциите от мрежите IGS и EUREF (фиг. 5, а), разположени на разстояния от съотв. 650 km (CAGZ, о-в Сардиния) и 400 km (LAMP, о-в Лампедуза). Сравнителният анализ между резултатите от AusPos и SOPAC, получени за двете точки, установи значителни разлики, като данните от AusPos бяха отчетени като по-неточни поради по-високите средни квадратични грешки. Възможна причина за това е голямата разлика в атмосферните (йоносферни и тропосферни) условия между двете новосъздадени точки, разположени в тропичния пояс - пустинята Сахара, и станциите на IGS (в умерен пояс), и съответно неадекватност на атмосферните модели на AusPos за района на сеизмичния обект.
Ето защо, данните от ГНСС наблюденията бяха съкратени до 6-часов период (от 02:00 до 08:00 местно време), т.е. към по-умерените йоносферни условия през нощта, и изпратени отново до AusPos за преизчисляване.
Получените резултати бяха значително по-коректни и съвпадаха по точност с данните от SOPAC.
Фиг. 10. Схема на базисните вектори към перманентните станции на IGS и EUREF, използвани за създаване на РГО в сеизмично проучване “Baguel”, 2008 г.
За потвърждение на получените резултати бяха извършени две нови денонощни сесии наблюдения. Данните от първия ден бяха изпратени до SOPAC, а от втория – до AusPos, след ограничаването им до 8-часов период (02:00 – 10:00). Получените резултати вече бяха съвместими както помежду си, така и с предишните резултати. Крайната абсолютна точност на двете новоизградени точки в реализацията ITRF2005 (използвана при обработката от службата AusPos), бе под 20 cm. За проверка на относителната точност – за която всъщност са в сила изисквания в Табл. 1, точките бяха изравнени като свободна мрежа със софтуерния продукт Trimble Geomatics Office. Резултатите бяха под 1 cm. По нататък, чрез статични относителни ГНСС измервания на базата на тези две точки бяха създадени още 7-8 нови точки по начин, запазващ максимално допустимото според проекта разстояние от 10 km между тях и подробните точки от сеизмичните профили.
Възможностите и високата (относителна) точност, които осигуриха използването на AusPos (респ. научно-изследователски софтуер Bernese), прецизни данни за спътниковите орбити и скали за време, както и независимостта на ГНСС измерванията от наличието на съществуваща опорна мрежа, обуславят оптималното приложение на този метод за създаване на РГО в изолирани райони.
Трасирането на подробните точки се извърши по два начина: чрез RTK методи, а в най-изолираните райони – и чрез корекции от системата OmniSTAR. Концесионната площ в блока е разкроена с приемни профили, разположени успоредно един от друг през 250 m, и вибропрофили – перпендикулярни на приемните, през 400 m. Точките по приемните профили бяха разположени през 25 m, а по вибропрофилите – през 50 m. (Фиг. 11).
Фиг. 11. Едромащабен изглед с разположение на приемните профили (в синьо) и вибропрофилите (в червено) и отделните сеизмични точки по тях.
17
ГКЗ 5-6 ' 2016