16
Табл. 3. Сравнителна характеристика на ГНСС от II поколение
На територията на Либия българските специалисти извършват и гравиметрични проучвания – детайлна земна гравиметрична снимка в М 1:50000. Гравиметричният метод дава ценни приблизителни резултати на етап, предхождащ сеизмиката. Екипът на инж. Благой Благоев използва предварително определени по класически методи, плюс измерени в предходен етап от екипите на инж. Петър Илчев доплерови точки, за развиване и привързване на ъглово-линейни мрежи, изравнявани след това по МНМК. През 1994 г. за 2D сеизмика в района на Бенгази екипите на инж. Благоев и инж. Илчев използват и GPS апаратура Leica, закупена и внедрена от „Геоком“. По-късно, започвайки работа и в 3-D сеизмични проекти с двучестотни GPS инструменти, двамата специалисти прескачат във II поколение на разглежданите тук технологии.
Фиг. 8. Инж. Благой Благоев в базовия лагер на сеизмопроучвателен проект в Либия през 80-те години
3. ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ
Сравнително ниската точност и твърде продължителното времетраене на измерванията с TRANSIT са само част от причините за разработване на следващото, II поколение ГНСС. От идейното начало на системата NAVSTAR GPS през 1973, която е и пионерната от това поколение, до момента са изминали 43 години. Резултати от развитието на ГНСС в този период са: 4 глобални навигационни системи – GPS (САЩ), ГЛОНАСС (Русия), Galileo (ЕС) и BeiDou (Китай), първите две – напълно оперативни, вторите – все още частично; 244 изстреляни навигационни спътника общо (табл. 3); 3.6 млрд. ГНСС устройства в употреба към 2014 [9].
Много по-високата честота на носещите сигнали и повишената точност на данните за спътниковите орбити (вследствие на увеличения обхват на покритие с наземни контролни станции), са сред причините за значително подобрение в точността при единично определяне на местоположение – под 100 m. Измерването на доплерово отместената носеща честота при TRANSIT е допълнено в GPS със значително по-точното измерване на нейната фаза. По-нататък, съвместната обработка на фазови измервания от приемник, разположен в референтна станция с предварително известни координати и приемник в новоопределяема точка при използване на неподвижни ГНСС антени води до точност от порядъка на сантиметри.
Освен чрез статични ГНСС измервания – метод, възникнал още по времето на TRANSIT, в края на 80-те и началото на 90-те се разработват и теоретичните основи на т. нар. RTK (Real-Time Kinematic) методи: коригирани в реално време фазови измервания, позволяващи много по-бърза и продуктивна работа с движеща се ГНСС антена при незначителна загуба на точност. Това са и основните методи, използвани в болшинството от геодезическитедейности в сухопътната сеизмика и досега.
Към днешна дата 3D сеизмиката почти изцяло е измесила 2D сеизмичните методи. Причина са възможностите на метода за по-детайлен стратиграфски анализ и интерпретация в значително по-сложни геоложки условия. От геометрична гледна точка, на повърхността 3D сеизмиката се реализира чрез пунктове за разполагане на сеизмоприемници и пунктове за възбуждане на сеизмични вълни, разположени обикновено перпендикулярно помежду си (Фиг. 9). В зависимост от възприетата скорост на напредване на геофизичните работи, геодезическото производство, особено в началото на проучването, може да достигне до 4000-5000 трасирани и измерени точки на ден! Това налага прилагането изключително на високопроизводителни ГНСС методи, съобразени с условията в изолираните райони, в които много от тези проучвания се изпълняват.
* МЕО (Medium Earth Orbit) – средна околоземна орбита, GEO (Geocentric Earth Orbit) – геоцентрична околоземна орбита, IGSO (Inclined Geosynchronous Satellite Orbit – наклонена геосинхронна орбита.
** Li, Gi, Ei, Bi – означение на носещите честоти за отделните системи.
ГКЗ 5-6 ' 2016