Вертикалното планиране на кварталите се извършва чрез проектните хоризонтали след и въз основа на планирането на улиците и площадите, при което се установява вертикалната рамка на квартала [11,12]. Установяват се също проектните коти на сградите, разположени по улиците, и местата и котите на точките по регулационната линия, където наклоните се променят. Интерполират се проектните хоризонтали по регулационната линия и във вътрешнокварталната площ след установяването на проектните коти на постоянните обекти.
В случаите когато релефът на терена не създава предпоставка за оттичане на повърхностните води от имота, се извършва моделиране на съществуващия релеф по такъв начин, че да се удовлетвори условието за водоотвеждане. Разбира се това води до различни по вид и количество земни работи. При всеки конкретен се подхожда индивидуално, като стремежа е количествата земни работи да е минимално при отчитане вида на конструкциите и строителството на съществуващите сгради и съоръжения.
На територията на село Добри дол, общ. Аврен, обл. Варна в квартал 9, намиращ се в югозападния край на населеното място, е извършено вертикално планиране на два съседни имота (фиг. 6).
Прокарани са две проектни повърхнини за двата урегулирани поземлени имота, които са взаимно свързани чрез общата си граница.
Поради големия наклон на терена и проектираната рамка, образувана от заобикалящите улици, не бяха създадени условия за гравитачно отвеждане на дъждовните води от териториите на имотите към прилежащите улици. Вследствие на това, имотът намиращ се на запад, се отводнява с триъгълна канавка с дълбочина от 0,30 m и широчина от 1,00 m. Тази канавка започва от дъното на имота, разположена между западната граница на имота и западната стена на проектираната сграда. Краят й преминава под тротоара, на нивото на риголата на проектираната улица, което позволява отвеждане на дъждовните води в уличната канализация. Разположена и изградена по този начин, канавката осигурява 2,07% наклон към улицата.
Изборът на този начин на водоотвеждане на повърхностните води е породен от:
• залените площи не биха могли да поемат попадналите количества дъждовни води;
• проектирането на подпорна стена би нарушило естетическия вид на фасадата на проектираната сграда;
• отказ от страна на собственика на имота за проектирането и изграждането на подпорна стена или водоотвеждащи шахти на територията на имота му. Сградата на територията на западния имот е обградена от тротоари с обратни наклони от този на проектната повърхнина. С това противопоставяне на наклоните се създава условие за противодействие върху дъждовните води да попаднат в сградата.
В източният имот отвеждането на повърхностните води е решено с проектиране на подпорна стена по цялата дължина за западната и северната стени на проектираната сграда. Около сградата е предвидено изграждането на пояс от предпазни тротоари, около основите на постройката. Подпорната стена е висока 1,00 m и широка 0,50 m.
Плановете за трасиране са част от последния етап от изпълнението на ситуационните планове и проектите за вертикални планове при дейностите свързани с планирането, изграждането и благоустройството на населените места (улици, кръстовища, площади, квартали имоти и сгради).
Обикновено трасирането се извършва първо в хоризонтална равнина, а след това във вертикално отношение, като в някои случаи трасирането се извършва пространствено, т.е. едновременно в хоризонтално и вертикално отношение.
Елементите за трасиране (най-често ъгли, разстояния, превишения, коти и координати) са определени от числения модел или графичен материал на местността от работните чертежи. Необходима геодезическа основа за трасиране от известни стабилизирани точки съществува на терена. Геодезическите трасировъчни работи са извършени, като за изходни точки се използват точките от геодезическата основа – ДГМ, ГММП и РГО. Всъщност в случая се използва работна геодезическа основа за създаване на кадастралната карта.
Фиг. 6. Вертикална планировка
ГКЗ 5-6 ' 2016
11