20
В допълнение стандартът S-101 осигурява динамичен каталог на морските обекти, който ще замени знаците и символите от библиотеката на ECDIS, представени според стандарта S-52. Каталогът е разпознаваем от ECDIS и съдържа символи, одобрени от IHO.
3. ДРУГИ СТАНДАРТИ ЗА ВЕКТОРНИ ЕЛЕКТРОННИ
КАРТИ, СЪВМЕСТИМИ С S-57
Освен използваните в електронната картография официални стандарти на Международната хидрографска организация, частни компании, които произвеждат електронни картни продукти, използват свои стандарти. Такива компании са „Transas” и „C-MAP”, чиито стандарти ТХ-97 и СМ-93 са напълно съвместими с S-57, но поради спецификата на начина на производство на електронните картни продукти, не са одобрени от IHO като заместител на хартиените карти.
Стандартът ТХ-97 се използва за производство на векторни електронни карти чрез цифровизиране на хартиените копия. За целта се използва технология, която позволява високо качество на изображението и най-високо ниво на точност. Във фолиото на производителя, фирмата „Transas“, са включени 17 000 карти, които покриват целия световен океан. Обновяването и коригирането на навигационната информация се извършва чрез известия до мореплавателите, издавани от различни хидрографски служби по света [8].
Стандартът СМ-93 се прилага за производство само на векторни електронни карти. Норвежката фирма С-МАР, собственик на стандарта, е разработила картно фолио, което включва около 25 000 карти. Стандартът е познат в две версии – СМ-93/2 и СМ-93/3. Съвременната версия СМ-93/3 позволява по-голямо компресиране на данните, което дава възможност за намаляване на информацията с 20% в сравнение с версията СМ-93/2.
Важна особеност на СМ-93 е информационната база, при която всички картографски елементи на навигационната карта са векторизирани, т.е. те са представени като свързани контури и детайли. Каталогът с информация за навигационните средства за ограждане, за навигационните опасности, за обособени точки, за схемите за разделно движение и др. е изключително богат и лесно достъпен. Това позволява да се реализира едно важно предимство на СМ-93– възможността за поддържане на картите на съвременно информационно ниво чрез извършване на малки корекции „on-line”, като се използват спътниковата система за свръзка INMARSAT, клетъчния мобилен оператор или обикновена телефонна линия [6].
Стандартът DNC (Digital Nautical Chart) е издаден от Националната агенция за геопространствени изследвания на САЩ (National Geospatial-Intelligence Agency NGA). Той представлява несекретна векторно базирана цифрова база данни, съдържаща морска навигационна информация. Изданията на стандарта DNC@018, 026, 027 и 028 са произведени съвместно с Канадската хидрографска служба и Канадските военно-морски и военно-въздушни сили. Базата данни на стандарта се състои от 29 географски района и осигурява пълно покритие на земното кълбо. Фолиото се състои от 5000 карти в различни мащаби, които покриват морските пространства между 84° северна ширина и 81° южна ширина [10].
Заслужава да се отбележат някои разлики между DNC и ENC. Международният стандарт за векторни карти е съставен от два слоя – основен, в който е включена картографската информация, и допълнителен, който включва всички останали типове информация. Американският стандарт се състои от дванадесет информационни слоя. За използване в ECDIS на информация, която е стандартизирана в ENC, тя трябва да се преобразува в системна, т.е. трябва да премине през специална софтуерна обработка и да се представи като „System” ENC за потребителите. Информацията в DNC е създадена като системна и не се нуждае от допълнителна обработка. Тя може директно да се използва в ECDIS-N [1], [4].
Стандартът DNC е в пълно съответствие с S-57 и може да се използва в ECDIS. Засега той не е утвърден от IMO да замени хартиените карти [2].
Друг американски стандарт за векторни електронни карти е VPF (Vector Product Format), който е разработен от картографската служба към Министерството на отбраната на САЩ. Служи за обмен на векторна пространствена информация. Разработката е съвместна с военните картографски агенции на Австралия, Канада и Великобритания. Понастоящем се използва версията 1992.
В посочените по-горе т.нар. „частни стандарти”, производителите са заложили търговски елемент, с който да привлекат повече потребители към своите продукти – подобрена визуализация, повече карти в състава на фолиото, динамика на изображението и др. Въпреки това корабособствениците, които са решили да свалят хартиените карти от своите кораби, залагат на стандарта S-57, а впоследствие и на S-100. На пазара на електронни картни продукти не се забелязва конкурентна борба поради строгите регламенти на международните регулаторни органи. Но въпреки това, стандартите се развиват, инспирирани най-вече от непрекъснатото повишаване на изискванията за безопасност на корабоплаването.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От 1-ви юли 2018 година всички съществуващи кораби с бруто тонаж над 10 000 ще трябва да използват ECDIS като основно навигационно средство. С това изискване на Международната морска организация се поставя началото на подмяната на хартиените навигационни карти с електронни. За новопостроените кораби този процес приключи на 1-ви юли 2014 година. Така всеки кораб, със заложен кил след тази дата с бруто тонаж над 3000 трябва да използва ECDIS като основно навигационно средство.
В морската общественост няма единно мнение относно възможностите на електронните карти за повишаване на безопасността на корабоплаването. Отчасти за това способства и разнообразието от картографски продукти, които се предлагат на корабособствениците. Международната хидрографска организация и международната морска организация вече са се произнесли по въпроса за приетия стандарт електронни карти, които могат да заменят хартиените. На първо място трябва да се използват векторни електронни карти (ENC), и второ - те трябва да са произведени в стандарт S-57. Само при изпълнение на тези две условия един кораб, който е построен и се експлоатира според изискванията на конвенцията за опазване на човешкия живот на море (SOLAS), може да плава с ECDIS вместо с хартиени навигационни карти.
Всички електронни карти, произведени в останалите стандарти, може да се използват за поддръжка. Такива карти също може да бъдат и като основно навигационно средство, но на кораба задължително трябва да има фолио хартиени карти.
ГКЗ 3-4 ' 2017