Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-3-4'2017(За публ.) | Page 20

КАРТОГРАФИЯ, ГИС

РАЗВИТИЕ НА СТАНДАРТИТЕ ЗА МОРСКИ ЕЛЕКТРОННИ НАВИГАЦИОННИ КАРТИ

Доц. д-р Благовест Белев, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна

SUMMARY

Мarine navigational charts are established as a major source of information for watchkeeping officers inplanning and execution the ship’s voyage plan in the new millennium. The development of electronic cartography requirest he development of standards, which are followed in electronic chart folio production. This article describes features of all standards for producing vector electronic chart’s folio, which are used by National hydrographic offices and private companies.

РЕЗЮМЕ

През новото хилядолетие морските навигационни карти се утвърдиха като основен източник на информация за вахтените офицери при планиране и изпълнение на прехода на един кораб. Развитието на електронната картография изисква и развитие на стандартите, по които се изработва електронното картно фолио. В настоящата статия са разгледани всички стандарти за изработване на векторно картно фолио, които се използват от националните хидрографски служби и от частни компании.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Стандартите за производство и разпространение на електронни картографски продукти са в основата на съвременната картография. В началото на 90-те години на XX-ти век беше създаден стандартът S-57 и приет за официално издание на Международната хидрографска организация (International Hydrographic Office IHO). Освен него в производството на векторно картно фолио се използват и други стандарти, създадени от частни производители и държавни агенции, различни от националните хидрографски служби, на електронна картографска информация, които и до днес се използват в производството. Понастоящем в света на електронните картографски продукти най-широко използвани са следните стандарти: S-57, S-61, S-100, S-101, CM-93, TX-97, DNC и VPF. В статията стандартите, които не са създадени от IHO, ще бъдат именувани като частни.

През 1921 година е създадена Международната хидрографска организация като междуправителствен и консултативен орган, който пряко се ангажира с решаването на проблемите по безопасността на плаване на корабите и опазването на околната среда. Една от основните роли на организацията е да създава и поддържа подходящи стандарти за целенасоченото и ефективното използване на хидрографските данни и информация [7], [9]. В епохата на широкообхватно развитие на електронната картография, водещите производители в тази област създадоха собствени стандарти. Макар и да заемат пазарен дял, тези продукти не са всеприложни и универсални както стандартите на IHO. Въпреки това частните картографски стандарти имат своето място в корабоплаването.

В настоящата статия се прави анализ на характеристиките на съществуващите стандарти за производство на векторни навигационни карти. Представени са особеностите на стандартите, техните предимства и недостатъци при използването им в електронните картни и информационни системи (Electronic Chart Display and Information System ECDIS).

2. СТАНДАРТИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА

ХИДРОГРАФСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

На XIV-та Международна хидрографска конференция, проведена през месец май 1992 година в Монако, Международната хидрографска организация прие стандарт за производство и разпространение на електронна картографска информация. Стандартът беше наречен „Специално издание – 57“ или „S-57” и включва:

- въведение и списък със съкращения и референции;

- теоретичен модел на данните, на които е базиран;

- структурата на данните и форматът, които се използва за прилагане на теоретичния модел;

- обши правила за кодиране на данни според условията на стандарта ISO-8211.

S-57 включва и две приложения:

- Приложение А – съдържа данни, които могат да се използват за описание на реални обекти;

- Приложение Б – съдържа допълнителен набор от правила и приложения, одобрени от IHO.Те са единствените, които може да се използват във векторните електронни навигационни карти (Electronic Navigation Chart ENC).

Стандартът S-57, версия 3.0, е публикуван през месец септември 1996 година в замяна на предишната версия S-57/V2 (DX 90). S-57/3 включва информационен модел, каталог на обектите (елементите) от картната обстановка и формат за предаване [3].

След малки корекции, през ноември 2000 година стандартът S-57/3.0 е заменен със S-57/3.1. Неговото развитие до момента е замразено и той ще се използва в този си вид докато не бъде заменен с нов. Единствената промяна към него беше направена чрез две допълнения:

- Допълнение 1, прието през януари 2007 година;

- Допълнение 2, прието през юли 2009 година.

Допълнение 2 включва в съдържанието си Допълнение 1 и с въвеждането им към стандарта се дава възможност за кодиране и изобразяване на границите на архипелажни райони и специални райони по отношение на прилагането на изискванията за намаляване на парниковите газове от експлоатацията на корабите. Това допълнение към S-57/3.1 е направено по изискване на Международната морска организация (International Maritime Organization IMO), за да подпомага капитаните на кораби при плаване в такива райони.

Стандартът S-57 съдържа някои ограничения, които се изразяват в следното:

- разработен е за обслужването на двата вида

ГКЗ 3-4 ' 2017

18