на геодезическото производство може да се осъществи пряка и съществена връзка.
За целта ще цитираме Закона за местните данъци и такси чл. 14 ал.1 на който гласи: „За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.“ По нататък в чл. 18 ал.1 от същия закон е регламентиран начинът за извършване на контрол относно съдържанието на подадената декларация а именно: „Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.“
Т.е. Законът изисква да има съответствие между подадената декларация за притежаваните недвижими имоти и съответните кадастрални карти и кадастрални планове. Като изключим преименуваните карти на възстановената собственост в кадастрални карти, по изказвания на бившия министър на регионалното развитие – Лиляна Павлова, с кадастрални карти е покрита едва 18% от територията на страната заета от населени места. И ако кадастралните карти се поддържат в сравнително добро актуално състояние, то кадастралните планове, които към настоящия момент за голяма част от населените места в страната са основен документ за осъществяването на контрола върху данъчните декларации са изключително лошо, да не кажем трагично състояние.
Тези планове са:
- Остарели и разпокъсани;
- Трудни за ползване от много потребители;
- Неактуални.
- Неточни при определяне на площите на имотите и сградите;
- Съдържат сгради без строителни книжа и не декларирани от собствениците;
- Много от сградите, които реално съществуват не са нанесени върху плана.
Т.е. кадастралните планове в това състояние не обслужват общината и особено нейната данъчна администрация. Със своето остаряло и неактуално съдържание кадастралния план не спомага за подобряване на събираемостта на данъците върху недвижимите, което респективно би повишило приходите в общинския бюджет, без да се налага тяхното непопулярно увеличаване.
Какъв е изходът от ситуацията ?
Един от възможните подходи е ускорено създаването на кадастрална карта на населеното място със средства на Агенцията по геодезия картография и кадастър или със средства на общинския бюджет. Това обаче е доста продължителен и скъп процес, който при съществуващите темпове на инвестиции в тази насока едва ли скоро ще бъде решен. Освен това съдържанието на кадастралната карта регламентирано със текстовете на Закона за кадастъра и имотния регистър не отговаря в пълна степен на съдържанието на чл. 5 ал. 5 от Приложение № 2 на ЗМДТ.
Вторият, значително по ефективен и финансово достъпен подход е базиран на използване на получените в резултат на дигитализацията на геодезическото производство облаци от геопространствени данни.
Съдържанието на този подход е: Осигуряване на актуална, обективна и вярна информация за целия наличен сграден фонд в населеното място чрез реализирането на следните лесни стъпки:
- Оцифряване (дигитализиране) на наличните кадастрални планове и разписните листи към тях;
- Създаване на актуални цифрови ортофотопланове чрез аерофотографиране с помощта на безпилотни летателни апарати;
- Обединяване на 1 и 2 в единна база данни;
- Внедряване на компютърна система за кадастър и геодезия от типа на MKAD for Windows или подходящо адаптирана GIS за достъп и управление на създадената база данни, както от техническата служба на общината,
ГКЗ 3-4 ' 2017
15
Фиг. 1 Брой на случаите на увеличаване и намаляване на местни данъци и такси
в периода 2013-2015 г.