Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-3-4'2017(За публ.) | Page 12

10

Приспособяването на едно конкретно хидрографско изследване (хидрографска снимка) към големия обем изисквания не е никак лесно. В стандартите за хидрографски изследвания „IHO standards for Hydrographic Survey” (S-44) на Международната хидрографска организация (International Hydrographic Office-IHO), са указани минималните изсквания, на които трябва да отговаря всеки промер съобразно зоната (ордера), в която той се изпълнява.

Стандартът S-44 регламентира четири ордера [4]:

Специален ордер. Той е с най-прецизни параметри. Използва се предимно в зони, където разстоянието под кила (газенето) е критично. Поради тази причина пълното покритие на дъното и откриването на всички подводни обекти е задължително. Тези особености задължават използването на този ордер предимно в зони с дълбочини по-малки от 40 m. Такива са предимно акваториите на пристанищата, каналите и фарватерите, котвените стоянки и др.

Ордер 1а. Той се прилага в участъци с малки дълбочини, където е много вероятно наличието на естествени или изкуствени навигационни опасности, но където разстоянието под кила не е така критично както при специалния ордер. Изисква пълно покритие и обследване на дъното. Ордерът може да се отнесе към зони с дълбочина до 100 m.

Ордер 1b. Той е предвиден за зони с дълбочини до 100 m, където не се изисква пълно покритие и обследване на дъното, което означава, че е възможно даден подводен обект да бъде пропуснат. Този ордер е подходящ за зони, където подкилното разстояние не е лимитиращ фактор. Пример за такива зони са тези, където вероятността за наличие на навигационни опасности е ниска.

Ордер 2. Той е с най-ниските критерии и се използва за зони с дълбочини по-големи от 100 m. Не се изисква пълно обследване на дъното, защото вероятността за наличие на големи подводни обекти, застрашаващи корабоплаването и останали неоткрити такива, на практика е нулева.

Хоризонталната точност на снимката се изразява чрез общата оценка THU (Total Horizontal Uncertainty). Тя обикновенно се задава като 95% ниво на достоверност (Confidence Level). Изискванията за THU са показани в таблица 2.

За безопасността на корабоплаването се изисква точна информация за дълбочините. Там където подкилното разстояние е основен лимитиращ фактор, вертикалната точност трябва да бъде стриктно контролирана. Тя е обединена в една обща оценка TVU (Total Vertical Uncertainty). Задава се като 95% ниво на достоверност. Изискванията за вертикална точност TVU са показани в таблица 2.

В зоните, определени за котвени стоянки, видът и разпределението на грунта на дъното трябва да се определят много точно. Това може да стане чрез използване на сензори от различен тип (Side Scan Sonar, Sub-bottom profiler и др.) или чрез реално вземане на проби.

Информацията, която се изисква за определяне на приливно-отливните явления и съставянето на таблици, трябва да покрива колкото се може по-дълъг период от време, не по-малък от 30 дни. Елипсоидът, използван за определяне и прогнозиране на приливните нива, трябва да бъде същият, който е референтен и за съставянето на морската карта. Най-добре е това да бъде елипсоидът WGS-84, поради масовото използване на GPS приемници за определяне на текущите координати на кораба.

ГКЗ 3-4 ' 2016

Таблица 2