Физик, астроном, геодезист, математик, архитект, философ, дипломат, поет и католически свещеник. Известен е най-вече със своята атомна теория, давайки една ясна и прецизно формулирана постановка, използвайки принципите на Нютоновата механика.
Руджеро Йосип Бошкович (хърв.: Ruđer Josip Bošković; итал.:Ruggiero Giuseppe Boscovich) е прекарал голяма част от живота си в Италия и Франция. Той е роден на 18 май 1711 година в Дубровник в богато семейство. Родителите му Никола Бошкович, фермер от село Orahov Do в Херцеговина, и майка му Паола Бетера са от романски произход.
Бошкович е прекарал своето детство в родния си град. На 8-годишна възраст през 1720 година е приет и учи в местния йезуитски колеж в родния си град, където той скоро се откроява като голям талант в областта на науката и езиците. Още в гимназията (1723), Bošković публикува първите си произведения в областта на астрономията и геодезията. На 14 години, през 1728 година заминава за Рим, за да продължи образованието си в Римския колеж, където го изпращат съгласно реда в йезуитското училище. В Римския колеж той получава солидно образование в областта на науката, философията и теологията.
След бляскаво завършен курс по богословие през 1731 г. е приет в Обществото на Исус (Йезуитския орден). През 1740 година той е назначен за преподавател по математика и философия в университета и в Римската академия. Следващите три десетилетия той живее главно в Рим, където бил ръкоположен за свещеник през 1744 г. През следващите 14 години преподава физика и математика, изучава аберацията на светлината и формата на Земята, изработва карта на Ватикана, занимава се с усъвършенстване на обективите на телескопите и със създаване на оптически инструменти. През 1736 година публикува първата си научна работа за слънчевия екватор и за периода на въртенето на Слънцето.
Днес името на този учен е малко известно и то само на тесен кръг от специалисти, обаче в началото на 19 век той е бил знаменит, а неговата теория активно се е обсъждала в научните среди. Роджър Бошкович е бил един от първите учени в Европа, който (въпреки неодобрението на братята в Ордена) приема теорията на Нютон за всемирното привличане и сам предлага вариант на динамичния синтез на Нютоновата теория с възгледите на Лайбниц.
Заради поетическите си съчинения, Бошкович е приет в Академията на Аркадия (1744). През 1760 г. е избран за почетен член на Петербургската академия на науките.
През 1757 г. заминава за Виена в състава на посолството, а на връщане предприема четири- годишно пътешествие до Париж, Лондон и Константинопол.
През 1764 година получава място на професор по оптика и астрономия в Миланския университет. По това време участва в проектирането и строителството на астрономическата обсерватория в град Брер; по-късно той я ръководи заедно с Жозеф Лагранж.
Между 1750 г. и 1753 г. той, заедно с английския йезуит Кристофър Меър участва в проведено от името на папата градусно измерване от Рим до Римини , където се измерва 200-километрова дъга по меридиана, за да се определи регионалният Земен радиус и прилага астрономо-геодезическия метод. За това измерване, както и за самия Бошкович се споменава единствено в учебниците на проф. В. Пеевски („Триангулации и нивелации” и „Висша геодезия”). Бошкович контактува с "Националните изследвания на тогавашните велики сили Австрия и Франция, което го довежда до търсене на методи за изчисление на параметрите на така противоречивата фигура на Земята с оптимална точност при измерванията.
Неговата гениалност и независимостта на възгледите му предизвикват завистта и омразата на колегите му. Поради тази причина бил принуден да се откаже от мястото си в Обсерваторията и в Университета и в продължение на две години той не е могъл да си намери нова работа. Затрудненията му се увеличават и през 1772 г. той се озовава във Венеция без никакви средства за съществуване. Помощ му оказват негови приятели, които му издействат преподавателско място в Париж, където той прекарва 10 години.
В най-важното си научно дело „Philosophiae naturalis theoria”, като предтеча на модерната наука и философия, той пръв в света обосновава динамистичната теория на природата и изгражда теорията за силите. В резултат на научната си дейност, която продължава в Англия и Франция, Р. Бошкович се радва на голям авторитет и става член на три академии - Рим, Нанси и Харлем.
В периода 1736-1786 г. той прави различни значими научни постижения в областта на физиката, математиката, астрономията, оптиката, геодезията, строителството (по-специално статиката и хидротехниката), химията и философията на науката. Той е „обществен професор по математика” в Римския колеж (1740-1760). Той пръв открива липсата на атмосфера на Луната (1753).
ГКЗ 3-4 ' 2016
56
ИСТОРИЯ
РУДЖЕРО ЙОЗЕФ БОШКОВИЧ – ВЕЛИКИЯТ И НЕПОЗНАТИЯТ