КВС на линейни и площни обекти с антропогенен и естествен произход. Така формулирана, методиката обрича резултата на неадекватност по отношение на получаването на реалистична оценка на основни характеристики като качествата, актуалността и точността на КВС като източник за ускорено създаване на КККР. Това според експертите налага особено внимателно боравене с непредставителните резултати от оценката на КВС в случай, че те се използват за планиране и възлагане на преобразуване на КВС в КККР.
В момента на второ четене в парламентарните комисии е представен Закон за изменение и допълнение на ЗКИР, предложен от МРРБ и внесен в Народното събрание от Министерски съвет. Разглежданият в момента ЗИД на ЗКИР има за цел да „облече“ в законови промени идеите на предприетите политически мерки за „реформа“ в областта на кадастъра.
Трябва да се отбележи, че неправителствените геодезически организации представяха многократно своите писмени становища на всеки от изброените етапи от провежданата „реформа“ през последната година и половина и в тях се посочваха редица несъгласия с предвидените процедури за ускорено създаване на кадастрална карта и регистри. Тези становища бяха изпратени до МРРБ, Министерство на правосъдието (МП), Министерство на земеделието и храните (МЗХ), кабинета на ресорния заместник министър-председател, комисиите на Народното събрание. Това не попречи на вносителите при разглеждане на законопроекта на първо четене в парламентарните комисии да манипулират народните представители с неверни твърдения за получено одобрение на законопроекта при проведените обществени обсъждани. Същевременно напълно игнорираха всички мнения и предложения в представените становища. Непонятен остана фактът как народните представители приеха с лекота и спокойствие законопроект, за чиято финансова обосновка вносителите представиха само идея за участие на правителството с проект за електронно управление по европейската Оперативна програма „Добро управление 2014-2020“ без конкретно приет проект или сключен договор за финансиране! Най-фрапиращото е, че в цялата официално публикувана документация по тази оперативна програма не се среща нищо конкретно за кадастър, нито пък МРРБ или АГКК са посочени като допустими целеви бенефициенти! По всичко личи, че политическата директива е на път да се изпълни, нищо не може да спре хода и посоката на „реформата“, и текстовете на ЗИД на ЗКИР ще бъдат приети без да се възприеме и дума от мненията на професионалните организации. Нещо повече: подминати бяха и становищата на Върховния касационен съд и на група народни представители.
Като отговорни професионални организации основна цел и задача в дейността ни е да се издига общественото значение и престижа както на АГКК като единствен административен орган на държавата в областта на геодезията, картографията и кадастъра, така и на цялата ни геодезическа общност в услуга на обществения интерес. Това не се постига с предложените текстове в проекта за ЗИД на ЗКИР. Преследването единствено на целта „в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри“ без оглед на качеството на получения продукт и без да бъде гарантирано безпроблемно обслужване на заинтересованите лица с кадастрална информация, би довело до сриване на общественото доверие в кадастъра като държавно мероприятие за гарантиране на конституционното право на собственост и ще повлияе отрицателно върху авторитета на АГКК като институция, а оттам - и на държавната администрация, като последствията остават за обществото, като цяло и за геодезическата колегия - в частност.
Същевременно действията на ръководството на АГКК продължават да буксуват в управленченски недоразумения. На Първия геодезически събор, проведен на 06 февруари 2016 г., бе обявено намерението на МРРБ през настоящата година да се финансират кадастрални дейности на стойност 12 млн. лева, и до края на месец март АГКК обяви 14 процедури по ЗОП. Тези намерения успокоиха нарасналото напрежение след безплодната 2015 г. и в колегията се създаде усещане за възраждане на професията. Положиха се много усилия за подготовка на оферти по обявените процедури, и в резултат на засиления интерес за някои позиции бяха подадени по над 20 оферти. Какво се случва в отговор на тези очаквания на професионалистите? За изминалите вече три месеца от сроковете за подаване на оферти няма реални изгледи за успешно приключване на процедурите и стартиране на дейностите по тях в близките няколко месеца. Към момента (края на юни 2016 г.) само за четири от процедурите комисиите успяха да издадат Протокол №1 с резултати от прегледа на задължително наличните документи в офертите, а една от процедурите беше прекратена поради грешни технически данни в документацията. Основната причина за бавния темп на процедурите според нас е недостатъчно далновидното планиране и провеждане на процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Обемът на работата на малкото технически експерти, включени в състава на комисиите, не е добре оценен, поради което те са поставени във физическа невъзможност да се справят в разумен срок с адекватната и отговорна оценка на големия брой технически предложения. Всеки професионалист е наясно, че геодезическите дейности са сезонни и много силно зависими от метеорологичните условия, което прави невъзможно срочното им изпълнение през зимните месеци. Сроковете по обявените процедури за възлагане на кадастрални дейности са между 5 и 9 месеца, което обуславя явната невъзможност да бъдат изпълнени в рамките на годината. Не очакваме обаче тези „детайли“ да се отчитат когато се установи, че отпуснатите средства от правителството за кадастрални дейности не са усвоени в рамките на действащия бюджет. Основен потърпевш отново ще е цялата геодезическа колегия и общественият интерес като цяло, а виновни в администрацията едва ли ще бъдат потърсени!
2. КАКВО Е СМУЩАВАЩОТО В ЗАМИСЪЛА НА
„РЕФОРМАТА“ В КАДАСТЪРА?
През последната година и половина е видно, че ръководството на АГКК е подложено на натиск да изпълни политическата директива, формулирана в Концепцията и преписана в мотивите към ЗИД на ЗКИР, съгласно която „…в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри.“ Сама по себе си целта да се отчете огромен скок в този показател и да се осигури над 90% покриване на територията на страната с КККР може да се посрещне с адмирации и одобрение. Да, действително е по-добре, ако КВС премине от Министерство на земеделието и храните в АГКК.
Изказваме обаче категоричното си професионално мнение, че това трябва да се извърши по технически грамотен и качествен начин, след обезпечаване на необходимото адекватно ресурсно обезпечаване на процеса, в това число осигуряване на АГКК с необходимия експертен състав, с необходимите материални и технически ресурси за гарантиране на обслужването на потребителите на кадастрална информация, с необходимите финансови ресурси за увеличаващите се задължения на службите по геодезия, картография и кадастър (СГКК) и за възлагане на геодезически и кадастрални дейности. В противен случай съществува голяма вероятност от технически и организационен колапс на отговорната за КККР държавна институция – АГКК.
В същото време не бива да се допуска този процес да се извърши без отчитане на всички технически и организационни аспекти на проблема, защото именно незачитането на
51
ГКЗ 3-4 ' 2016